На 25 септември 1863 г. в с. Бановка, Бесарабия е роден генерал-лейтенант Иван Колев. Той завършва българската гимназия в Болград, Бесарабия (1882), Военното училище в София (1887) и Академията на Генералния щаб в Торино, Италия (1894).
През Сръбско-българската война (1885) е доброволец от Ученическия легион.
По време на Първата балканска война (1912 – 1913) е офицер за поръчки към Главната квартира на Действащата армия и началник-щаб на 3-та армия (от декември 1912).
Във Втората балканска война (1913) заема длъжността началник-щаб на 1-ва резервна и на 5-а отделна армия. От 21 октомври 1913 г. поема командването на 1-ва конна бригада, а от октомври 1914 г. – на 10-а пехотна беломорска дивизия.
Укрепва Беломорската брегова граница и на 22 януари 1916 г. успява да отблъсне опита за десант на английски и френски военни кораби при Порто Лагос.
Участва в Първата световна война (1915 – 1918) като командир на 1-ва конна дивизия (1916 – 1917) и инспектор на конницата, с която воюва на Добруджанския фронт. Паметни остават победите на конницата при Куртбунар (дн. Тервел), при селата Кочмар и Кара Пелит, при Добрич, при Кубадинската позиция, при с. Кара Мурад.
На 7 септември 1916 г., под носа на цяла една руска конна дивизия,ген. Колев светкавично се придвижва и напада във фланг и тил атакуващите Добрич румънски, руски и сърбо-хърватски части. Противникът не само е отблъснат, но търпи пълно поражение и отстъпва в безпорядък.
Поради заболяване напуска фронта и заминава на лечение във Виена, където умира на 29 юли 1917 г. Награден е с военен орден „За храброст“ ІІ степен и ІІІ степен 1 и 2 клас.
