Connect with us

България

143 години от падането на Плевен

Публикувана

на

Днес се навършват 143г. от Освобождението на Плевен. На днешната дата през 1877 г. руската армия успява да превземе окупирания от Осман паша Плевен, което е с решаващо значение за изхода от Руско-турската война (1877-1878г.)
Обсадата на Плевен е най-тежката и продължителна битка в хода на Руско-турската война (1877–1878).
На 10 декември 1877 г., след неуспешен опит да пробие обръча, който ген. Тотлебен стяга около обсадения гр. Плевен, Осман паша предава сабята си в знак на капитулация последователно на полковник Михаил Черкез и генерал-лейтенант Иван Ганецки.
10 декември 1877 г. остава завинаги паметна дата в историята на Плевен и България. Падането на Плевен е преломен момент в хода на Руско-турската война 1877–1878 г. Пет месеца градът е арена на ожесточени сражения. Пристигналият от Видин Осман паша се подготвя за битка край Плевен. Тридесет и пет хилядната османска армия се изправя срещу осемдесет и три хилядната многонационална руска и румънска армии. Направени са три опита Плевен да бъде превзет.
Повратен момент от Плевенската епопея се оказва третият щурм за града от 11 и 12 септември 1877 г. Генерал Скобелев превзема двата редута Кованлък и Иса Ага, но след тридесет часа боеве е принуден да се изтегли.
Така след три неуспешни опита руското командване взема решение да смени тактиката срещу Осман паша. За командир е назначен руският генерал Й. Гурко. В Плевен пристига и бележитият военен инженер Едуард Тотлебен заедно с част от гвардията на Императора. Обръчът около Плевен се затваря. Блокадната линия е разделена на шест участъка. Прекъснати са всички снабдителни и съобщителни линии. Армията на Осман паша е в капан. Запасите храна са на привършване, няма лекарства и превързочни материали, смъртността се увеличава значително, а с идването на зимата и дървата са на привършване. Мелниците край Плевен също спират своята работа след изграждането на Тотлебенов вал, с което е спряна и водата.
Четиридесет и пет дни продължава пълната блокада на града. Положението в него става тежко. Плевен се превръща в гробница за 40-хилядната турска армия.
Притиснатият Осман паша взема решение да направи опит да пробие блокадата. Пробивът ще се извърши при река Вит. Намерението на Осман паша е да достигне до река Искър и да я премине. Така между него и руската армия ще се формира естествена преграда. Избраната посока е София, за да се присъедини към отрядите, натоварени със задачата да защитават Западните Балкани.
На 10 декември 1877 г. турската армия прави отчаян опит да разкъса блокадния обръч и да напусне града по посока – София. Осман паша започва боя с последна надежда за успех, той няма какво да губи.
Настъплението на турската армия е стремително и успешно, пробити са двете линии на руската отбрана. С усилията на полковете от Гренадирския корпус на руската армия, атаката на турската армия е спряна. Частите на Осман паша са отблъснати към реката. Така при моста на река Вит се слага финал на петмесечната плевенска епопея. Осман паша обявява пълна и безусловна капитулация и в 14 часа се предава на ген. Ганецки с 40 000 армия и 77 оръдия.
Радостта на руската и румънската армия е голяма. Улиците на Плевен се изпълват с народ от града и околните села. Всеки иска да посрещне освободителите. Един съвременник пише „…даже вестта за сключване на Санстефанския мир не бе посрещната в Русия с такъв възторг и радост, както вестта за падането на Плевен“. На 11 декември 1877 в Плевен пристига руският император Александър II. В къщата на Иван Вацов руският император приема пленения Осман паша. Победата при Плевен е преломен момент в цялата война. Руската армия преминава проходите на Стара планина в много тежки зимни условия, като при Шейново и Пловдив османската армия е разгромена, а само месец и половина след победата при Плевен военните действия приключват.
И до ден днешен за важността на плевенската битка и проявения героизъм ни напомнят уникалният за нашите географски ширини музей Панорама „Плевенска епопея 1877 г.”, внушителният Параклис-мавзолей „Св. Георги Победоносец”, Къща музей „Цар Освободител Александър II”, Къщите музеи и мемориални паркове в Пордим, Гривица, Горни Дъбник, както и многобройните паметници, посветени на загиналите в боевете за Плевен.

Facebook Comments Box
Продължете четенето
Реклама
Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Популярни