Connect with us

България

135 години от началото на Сръбско-българската война

Публикувана

преди 3 години

на

1 151
2 ноември 1885 г. – Сърбия обявява война на България и напада Княжеството.
В същия ден сърбите атакуват Царибродските позиции, като при 7 кратно числено превъзходство принуждават българите да се оттеглят до Драгоман. Едновременно сръбски сили нахлуват в България и от юг, за да превземат Трън и Брезник и навлязат в Софийското поле. Тук българите отстъпват до село Врабча.
Шест въпроса, които днешният ден налага:
1. Кой насърчава Сърбия да започне тази война?
Две империи – Руската и Австро-Унгарската. Само ще припомним, че същите сили още веднага след Априлското въстание /1876 г./ в Райхщад ТАЙНО са се договорили да не се появи ГОЛЯМА и СИЛНА Българска държава. Това и става, след войната между Руската и Османската империя, българската земя е разпарчетосана на 6 части, като малкото Княжество България дори е ВАСАЛНО на омразния султан.
Когато българите обявяват Съединението на Княжеството с едно от парчетата, /Източна Румелия/, двете империи се обявяват срещу този акт и насъскват Сърбия ПОДЛО да нападне, като правят необходимото за да обезпечат победата на агресора:
– Руската империя отзовава всички свои висши офицерски кадри от младата българска армия.
– Австро-Унгарската империя публично декларира, че не възнамерява да се меси в конфликта, но има таен съюзнически договор със Сърбия и дарява паричен фонд за въоръжение на сръбската армия.
2. Как реагира България на тази агресия?
Българският княз Александър Батенберг, който е пренебрегнал руските искания да анулира Съединението, ОТНОВО реагира в унисон с БЪЛГАРСКИТЕ ИНТЕРЕСИ. В деня на обявяването на войната, 2 ноември, той издава манифест до целия български народ САМ да защити своята земя от агресора Сърбия. В него апелира: „… Всеки българин, способен да носи оръжие, да дойде под знамената да се бие за своето отечество и свобода, за защита на земята ни от нахлуването на нападатели.“
В същия ден България изпраща нота до всички Велики сили да се намесят като умиротворители, но не получава отговор. Реагира единствено Османската империя. Тя, като наш сюзерен е длъжна да подкрепи България. Обещава да изпрати свои войски за защита на Княжеството, но поставя неприемливо условие – да се отхвърли Съединението.
3. Какви са очакванията за победител в тази война?
Всички страни, включително мнозинството в Русия, очакват сигурен, бърз и пълен разгром на младата българска държава защото:
– България е оставена сама;
– Сърбия разполага с по-голяма и по-опитна армия. Българите преминали военно обучение във войската са по-малко от сърбите. Общата численост, заедно с доброволците и опълченците, също е по малка;
– Висшият български команден състав, след напускането на руските офицери е в остър недостиг;
– Низшият команден състав също не достига. Затова за сержанти в българските роти се назначени юнкери;
– Освен, че войската на Сърбия е по-многобройна, тя е и по-добре въоръжена, с артилерия и модерни оръжия, има уредено облагане на населението и добро снабдяване от налични военни складове.
4. Какво очаква от войната Сърбия?
Мълниеносна победа над България. Разчита поради изненадата и численото си превъзходство бързо да разбие българите в пограничните райони. После планира да срази уморените български части пристигащи от Тракия и да превземе Видин и София. В българската столицата самият крал Милан Обренович възнамерява да огласи жестоки условия за мир:
– територията на България от сръбската граница до река Искър да стане част от сръбската държава;
– цялата останала част от Княжеството да е под сръбска окупация;
– българската столица да бъде преместена от София в Търново;
– в столицата да се проведе военен парад на сръбската армия, оглавяван от самия Милан;
– България да заплати огромна парична компенсация.
5. Какво се случва на практика?
Само след дни БЪЛГАРСКИТЕ ЮНАЦИ опровергават всички ЧУЖДИ очаквания за победата във войната. След сраженията от 5 до 8 ноември в повечето европейски вестници вече пише, че българският героизъм коренно е променил везните за победител. Нещо повече – Съединението е спасено. Все повече автори съветват Великите сили да се признаят фактите и българската воля, като Източна Румелия остане част от България.
В Русия също разбират, че техните офицери, наскоро отзовани от българската армия, основателно не са вярвали в масово очакваната сръбска победа. Така 10 дни след започване на агресията, на 12 ноември, Русия, която не реагира на българските искания за мир, вече настоява за него, като с останалите велики сили и Османската империя пращат нота на България за започване на мирни преговори. Но, в нотата Съединението не е изрично признато и тя е отхвърлена, а БЪЛГАРСКОТО настъпление продължава.
6. Кой спасява Сърбия от ПЪЛЕН РАЗГРОМ и предотвратява марш на българската армия в столицата на агресора Сърбия?
Отново двете империи Руската и Австро-Унгарската. След убедителна победа при Пирот българската армия се готви да атакува Ниш. Докато очакват българският крах и сръбската победа мълчат. Но само 2 седмици след подлото нападение, на 16 ноември, австро-унгарският пълномощен министър в Белград, граф Кевенхюлер, е суперактивен. Той бързо пристига в Главната квартира на българската армия в Пирот и настоява пред българския княз Александър I Батенберг да се прекрати по-нататъшно настъпление. Заплашва с реална намесата срещу България на австро-унгарски и руски войски. ЗАПЛАХИТЕ спират справедливото българско възмездие. После се променя и историята ни, тази война се представя на българите като „братоубийствена“, а Съединението се представя „без жертви“.

Facebook Comments Box
Related Topics:
Продължете четенето
Реклама
Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Популярни