На 30 юни 1913 г. 250-хилядна турска армия прекосява границата с Царство България и предприема настъпление в три колони, докато почти всички сили на Българската войска са съсредоточени в боевете срещу сърби и гърци.
По силата на Лондонския мирен договор (1913) Османската империя отстъпва всички свои територии на запад от линията Мидия-Енос, като по-голяма част от земите в Източна и Западна Тракия преминават към Царство България. След поражението в Междусъюзническата война, България успява да запази в своите предели само Западна Тракия. Източна Тракия е реокупирана от Османската империя по време на Междусъюзническата война.
Започва трагедията на българите от Одринско, които са подложени на етническо прочистване, преминаващо в геноцид на места.
Устната заповед на военния министър Енвер паша е: „Калпак да не остане!“
