На 5 октомври 1912 г. избухва Първата балканска война. Планът за войната предвижда Българската армия (599 879 души и 1116 оръдия) да воюва на най-важния театър на военните действия – Източна Тракия, а останалите съюзници (Гърция, Сърбия и Черна Гора) – в Македония. За България политическата цел на войната е освобождението на Македония, но тя не успява да осигури своите етнически и исторически права там с достатъчно военни сили. Главният стратегически удар се нанася на Тунджанското направление – Ямбол, Елхово, Лозенград, Караагач, Чаталджа с 60% от въоръжените сили на България (1-ва и 3-та армия). С 40% от войските е блокирана Одринската крепост, овладени са Родопите и Беломорието и са проведени съвместни действия със съюзниците на Струмското направление.
Първият период на българското участие във войната (5 октомври 1912 – 16 януари 1913) включва Лозенградската, Люлебургаз – Бунархисарската и Чаталджанската операция, бойните действия на 7-а пехотна рилска дивизия, на Родопския, Хасковския и Кърджалийския отряд. През втория период (17 януари – 13 март 1913) Българската армия отразява настъплението на Чаталджанската и Галиполската армия и провежда Одринската операция.
България изнася основната тежест на войната и има решаващ принос за победата на Балканската коалиция. Българската армия, която воюва срещу 56 дивизии на противника с обща численост 757 980 души и разгромява 36 от тях, дава най-много загуби – 84 454 убити, ранени, безследно изчезнали и починали от болести. Останалите войски от Балканския съюз губят общо около 40 000 души.
С прилагането на редица нови решения българското командване внася значителен принос в развитието на военното изкуство. За първи път в света Българската армия осъществява нощна настъпателна операция за овладяване на крепост. При Одрин артилерията поддържа пехотата по нов начин с подвижен огън, а щурмовите колони стават първообраз на съвременните щурмови групи. Свързочните войски успешно прилагат радиопротиводействието. За първи път в света се създават авиационни единици, придадени оперативно на армиите, и са демонстрирани пълните възможности на самолета като бойно средство. След края на войната българските постижения стават обект на изучаване от чуждите военни специалисти.
