Антоан дьо Сент-Екзюпери: Човек никога не е доволен там, където е…

Екзюпери живя кратко, но остави вечни съчетания от думи. Трудно можем да повярваме, че ще дойде време силата им да намалее и зарядът в тях да отслабне. Случи ли се, то ще значи, че се е появил свят, в който не си струва да се живее. Защото колкото и да се променят външните измерения на живота, в сърцевината му пулсират изконни слова, които са неговият двигател, смисъл и цел. Спрем ли да ги чувстваме и разбираме, то значи, че вече ни няма.

На днешния ден през 1944 г. командир Антоан дьо Сент-Екзюпери излита със своя Lightning P38 от летището в Борго, департамента От Корс, на разузнавателна мисия в Савоя. И никога повече не се връща в базата. Писателят-авиатор е обявен за „мъртъв за Франция”, но изчезването му остава мистерия. Във времето се тиражират най-различни хипотези за съдбата на Екзюпери, докато през 1998 г. рибари не намират верижка на часовник с неговото име, омотана в мрежите край Марсилия. Две години по-късно водолазът археолог от града Люк Ванрел намира останките на Lightning F5-B 223 близо до остров Риу между Марсилия и Каси. Останки на германски изтребител Месершмит, открити близо до отломките, ориентират разследването към Германия. Последните разкрития датират от 2008 г. Германският авиатор, който бил на пост в Прованс, разказа, че връщайки се в базата си, забелязал разузнавателен самолет Lightning P-38 да лети към Марсилия на 3000 метра над него. Един от въпросите без отговор и до днес обаче си остава какво е правил Сент-Екзюпери над Марсилия, при положение че бил изпратен на мисия в Савоя.

Представяме ви т. нар. молитва на Екзюпери:

„Господи, моля се не за чудеса и не за миражи, а да имам сила всеки ден. Научи ме на изкуството на малките крачки.

Направи ме наблюдателен и находчив, за да мога в пъстротата на ежедневието навреме да забелязвам откритията и опита, които ме вълнуват.
Научи ме правилно да се разпореждам с времето, отредено ми за живот. Дари ме с тънък усет да отличавам важното от маловажното.
Моля се за силата на въздържанието и мярката, за да не летя и пълзя през живота, а разумно да планирам как да протича деня ми, да мога да виждам върховете и разстоянията и поне от време навреме да намирам време да се наслаждавам на изкуството.
Помогни ми да разбера, че мечтите не могат да ми помагат. Нито мечтите за миналото, нито мечтите за бъдещето. Помогни ми да бъда тук и сега, да възприемам тази минута като най-важната.
Опази ме от наивната вяра, че всичко в живота е лесно. Дари ме с ясното съзнание, че сложността, пораженията, паденията и неуспехите са просто естествената съставна част от живота, благодарение на която растем и съзряваме.
Напомняй ми, че сърцето често спори с разума.
Прати ми в нужния момент този, който има достатъчно мъжество да ми каже истината, но да я каже с любов!
Зная, че много проблеми се разрешават от само себе си, затова, научи ме на търпение.
Ти знаеш колко силно се нуждаем от приятелство. Дай ми да бъда достоен за този най-прекрасен и нежен дар от съдбата.
Дай ми богата фантазия, така че в точния момент, в точното време, с мълчание или думи да даря топлина на този, който се нуждае от нея.
Направи ме човек, който умее да достигне до тези, които са наистина на „дъното”.
Опази ме от страха, че ще пропусна нещо в живота.
Дай ми не това, което искам, а това, от което наистина имам нужда.
Научи ме на изкуството на малките крачки.“

Да си припомним някои от най-хубавите изказвания на този велик френски писател и авиатор, който даде на света „Малкия принц“:

Ако искаш да построиш кораб, не започвай да караш хората да събират дъски, да разпределяш работата и да даваш заповеди. Вместо това ги научи да копнеят за огромното и безкрайно море.

Благоволи да ме приобщиш към себе си заради твоята слава, когато заспя в някоя долчинка из тия пустинни пясъци, където добре работих.

Вървиш ли право пред себе си, няма да отидеш много далеч….

Да обичате не значи да гледате един в друг, а да гледате заедно в една посока.

Има само едно истинско богатство, и то е общуването между хората…

Съвършенството е достигнато не когато няма какво повече да се добави, а когато няма какво да се отнеме.

Човек никога не е доволен там, където е…

Когато осмислим своята роля на земята, макар и най-скромна и незабележима, едва тогава ще бъдем щастливи. Едва тогава можем да живеем и умрем спокойно, защото това, което дава смисъл на живота, дава смисъл и на смъртта.

Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват.

Да бъдеш човек означава да бъдеш отговорен.

Много по-трудно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец.

Най-хубавото се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.

Приятел е преди всичко този, който не те съди.

Ти живееш в това, което правиш, а не в тялото. Ти си това, което са твоите действия и няма друго твое Аз.

Преди да получиш, трябва да дадеш, както преди да се заселиш в своя дом, трябва първо да го построиш.

Живеем в отвратително време. Навсякъде е кал, тя цапа всекиго. Не мога да понеса, че тя ще докосне дълбоко личното ми. Ще го измърси. Моята вселена е не от мира сего.

Жестоко е да зърнеш рая и веднага да го изгубиш.

Не подлагайте на проверка приятелите и любимите си. Все едно те няма да я издържат.

Никога не губи търпение – то е последният ключ, който отваря вратата.

Трябва много да преживееш, за да станеш човек.

Хубаво е да имаш приятел дори ако скоро трябва да умреш.

twig.bg