Българите не искат предсрочен вот, Кирил Петков остава по-одобряван от Бойко Борисов

На фона на войната в Украйна, затихващата ковид пандемия, растящите цени, политиците от четирите партии на управляващата коалиция влизат във Великденските празници със спад на доверието. „Възраждане“, четвъртата сила от изборите, догонва БСП, а ГЕРБ като че ли е реабилитирани на фона на кризите и все повече с консолидирани членове и симпатизанти. Спада доверието и на самите избиратели от партиите на БСП и „Демократична България“ към управляващите, но най-голямо неодобрение има сред тези на „Има такъв народ“.

Кирил Петков остава по-одобряван от бившия премиер Бойко Борисов, който според социолозите не успява да прелее симпатии след ареста. В същото време почти половината българи не желаят нови избори. Именно това социолози и политолози тълкуват с умората от многократните избори през изминалата година и тази от политическата нестабилност. Но в същото време близо половината българи са на мнение, че това правителство няма да изкара пълният си мандат.

Това показват проучванията на Галъп, Тренд, Алфа Рисърч и Маркет линкс, публикувани в седмицата преди великденските празници. От по-различен ъгъл поглежда само изследването на Галъп – то не ни поднася рейтинга на политиците и партиите, а единствено нагласите за нови избори.

Галъп 

Близо половината българи (47,4% ) не виждат необходимост от предсрочни избори, а 22,2 % отговарят положително на въпрос „Необходими са предсрочни парламентарни избори“.

Снимка: Галъп

Това показват данните от независимо изследване на „Галъп интернешънъл болкан“, проведено сред 809 пълнолетни българи, между 31 март и 8 април – чрез пряко лично интервю с таблети, като извадката е представителна за пълнолетното население на страната.

Българите явно трайно са свикнали с мисълта, че предстоят предизвикателства за жизнения стандарт у нас. Дори и на този фон обаче обществото продължава да декларира преобладаваща толерантност към идващите у нас бежанци от войната в Украйна. Вероятно и заради цените, и заради войната, а и заради конкретните вътрешнополитически алтернативи, нежеланието за нови политически трусове като предсрочни избори е сериозно. На целия тревожен фон, един от ясно положителните сигнали напоследък се е оказало отпадането на противоепидемичните мерки у нас, свързано с текущата ниска точка на зараза с коронавируса – то се одобрява широко.

84,9% от пълнолетните българи очакват повишения на цените в следващите месеци. 7,5% смятат, че цените ще остават същите, а само 2,9% смятат, че те ще падат. Има и малка „сива зона“ – без отговор. Данните от последните две тримесечия на независимата изследователска програма обаче показват, че ръстът на тревогата не е продължил – през есента очакването за повишения на цени бе достигнало дори близо до 90%, през зимата – над 86%. Това означава, че българите явно вече привикват с мисълта, че цените ще продължат своя ръст, а и тревогата вече е достигнала потенциални предели.

49,9% не споделят схващането, че бежанците от Украйна са някаква заплаха за сигурността в България. На обратното мнение са 25,2%, а станалите се колебаят. Сравнението с други индикатори, които „Галъп интернешънъл болкан“ ползва в годините, включително и при други конфликти, показва, че бежанците от Украйна са като цяло добре приети от българите. Това прави впечатление – особено на фона на тревогите за високи цени и за качеството на живота у нас – и засега не се променя дори и при наличието на някакво напрежение около битови въпроси, свързани с бежанците.

На фона на войната и цените, подходът към коронавируса у нас напоследък среща отчетливо одобрение. 57,8% одобряват повсеместното преминаване на задължителното носене на маски в препоръчително, а 29,3% не го одобряват. Останалите не могат да преценят. Данните показват, че в този специфичен ресор е една от най-силните обществени оценки за текущите политики.

Тренд 

„Продължаваме промяната“ бележи нов спад в подкрепата, което позволява ГЕРБ да ги изпревари. „Възраждане“ регистрира ръст за втори пореден месец. Над половината българи са на мнение, че правителството няма да изкара пълен мандат. 47% са на мнение, че не сa необходими предсрочни парламентарни избори.

След съществения отлив на подкрепа през миналия месец спрямо основните институции, при настоящето проучване регистрираме известна стабилизация с продължаваща минимална ерозия.

Положителната оценка за работата на парламента се задържа на 24% от всички интервюирани, докато отрицателните оценки се покачват до 66%.

При правителството регистрираме също лек спад на положителни оценки за работата – от 29% през миналия месец до 27% през този, а отрицателните бележат също минимален ръст от 56% през март до 58% през април. Отчитаме съществени различия в отношението към работата на правителството сред различните партийни електорати. Симпатизантите на „Продължаваме промяната“ стоят най-убедени в подкрепа си спрямо кабинета. Останалите три партньора имат доста по-нюансирано отношение. Сред привържениците на Демократична България съотношението положителна-отрицателна оценка е в пропорция 5 към 3. Симпатизантите на БСП са разделени на две равни части в тази си оценка, докато тези на „Има такъв народ“ в по-голямата си част имат отрицателно отношение към работата на кабинета.

Снимка: Тренд

При президента не се наблюдава съществена промяна този месец, като положителните оценки за неговата работа са 50%, а отрицателни 38%.

Близо половината българи (47%) са на мнение, че предсрочни парламентарни избори не сa необходими. 37% са на обратното мнение. Сред разбивките по групи прави впечатление, че единствено сред симпатизантите на ГЕРБ и Възраждане доминира позицията, че са необходими предсрочни парламентарни избори.

Снимка: Тренд

Малко над половината (52%) смятат, че правителството няма да изкара пълен мандат. 28% са на противоположното мнение.

И този месец продължава ерозията в подкрепата към „Продължаваме промяната“ – от 22.9% сред заявилите, че ще гласуват през март, до 20.1% през април. Този спад при формацията на Петков и Василев води до структурна промяна на електоралните нагласи, като през този месец основният им опонент в лицето на ГЕРБ вече е първа политическа сила с 23.6% от гласуващите. ДПС и БСП задържат сходни нива в сравнение с предишния месец съответно с 11.1% и 10.5% от гласуващите. Регистрираме втори пореден месец на ръст при „Възраждане“ – от 7.3% през март до 9.3% през април, което нарежда партията на Костадинов като пета политическа сила в страната, в близки стойности до третата и четвъртата. Демократична България задържа позиции на 7.1% от гласуващите, а „Има такъв народ“ този месец са с 6.9% от всички заявили, че ще гласуват на евентуални избори.

Изследването е направено по поръчка на в. „24 часа“ сред 1004 респонденти при пряко полустандартизирано интервю лице в лице. Проведено е в периода 6-13 април. 

Алфа Рисърч 

Резултатите от периодичния мониторинг на Алфа Рисърч очертават изострена поляризация в обществено-политическите нагласи на българите и силна динамика в отношението към ключови политически играчи. Проучването очертава рязък спад на доверието към правителството, премиера и управляващото мнозинство, задълбочил се още повече след публичните раздори между коалиционните партньори. Преобладаващо песимистични очаквания, че кабинетът ще успее да овладее текущите кризи; кредит на доверие в борбата с корупцията и съдебната реформа.

Във външнополитически аспект: изострено внимание към войната в Украйна, нарастващо неодобрение за руския президент Владимир Путин и обществен консенсус за евроатлантическата политическа ориентация на страната.

В електорален план: отлив на подкрепа за партии от управляващата коалиция, консолидация сред привържениците на ГЕРБ, мобилизация на радикален вот.

Оценка за дейността на правителството – динамика, партийна подкрепа и зони с кредит на доверие

Проучването регистрира спад в одобрението (от 35% на 19%) и рязък скок (от 23% до 48%) в неодобрението за дейността на кабинета „Петков“ за периода февруари – април 2022г. Същата тенденция е налице и в рейтинга на премиера: положителните оценки спадат от 39% на 23%, а отрицателните нарастват от 21% до 48%.

Най-динамични през последните два месеца са нагласите на партийните симпатизанти на формациите от управляващото мнозинство. Експресно проучване на Алфа Рисърч за предаването „Референдум“ на БНТ през миналата седмица установи, че зад коалицията най-твърдо стоят избирателите на ПП и ДБ, БСП са поляризирани, а сред ИТН доминира отрицателно отношение. Тази тенденция се задълбочава в оценките за дейността на правителството. Одобрение доминира единствено сред симпатизантите на ПП (70%). Сред привържениците на ДБ то спада до 51%, а сред тези на БСП до 38%. В резултат от бурното противопоставяне между ИТН и останалите членове на коалицията при избора на гуверньор на БНБ и разплащането на пътните ремонти, най-рязко спада подкрепата за правителството сред симпатизантите на партията на Слави Трифонов – до 25%.

Амбивалентните позиции на правителството по редица важни теми, които изискваха партиите  за разминаването в нагласите между симпатизантите на управляващите партии. През последните седмици  предпоставка в него да направят категоричен ценностен избор, се очертават като основна към тях се добавиха вътрешнокоалиционни противоречия и личностни битки, които допълнително ерозираха началната висока подкрепа за кабинета. В резултат, 46% от пълнолетните българи имат песимистични очаквания към шансовете на правителството да овладее текущите кризи. Правителството продължава да бъде кредитирано с доверие основно по отношение на заявените в началото на мандата ангажименти: 28% смятат, че кабинетът ще успее да ограничи корупцията, 26% – че ще се справи с нарастващата инфлация, 22% вярват в амбицията за модернизиране на икономиката, 20% – в реализирането на съдебна реформа. Доверие, че коалицията ще намери правилно решение за отпадане на ветото над Северна Македония за преговори с ЕС заявяват 19%. Други 17% очакват правителството да осигури алтернативни на руските енергийни доставки. Най-малко обаче, едва 10 на сто, са оптимистите, че ще бъдат преодолени напреженията между коалиционните партньори.

За по-малко от половин година от началото на мандата, поредицата от кризи, външнополитическите предизвикателства и вътрешнополитическите напрежения изправят управляващите пред необходимостта не просто да вземат бързи решения, но да правят и ясни ценностни избори. Размиването на идеологическите граници и в резултат, блокирането на редица важни решения, поставя все по-сериозни препятствия пред коалицията, а този принцип на (без)действие среща все по-високо неодобрение от хората.

Войната в Украйна – информираност, подкрепа и гео-политически избор

Продължаващата вече втори месец война на Русия срещу Украйна остава основен фокус на внимание за българските граждани. Проучването на Алфа Рисърч показва, че 46% от сънародниците ни не престават да следят ежедневно и с подробности новините за военните действия, реакциите на света и съдбата на украинските бежанци. Други 38% заявяват, че се интересуват от темата като цяло и по-общо, а едва 16% не проявяват интерес.

Войната засилва поляризацията по редица теми в българското общество, което се дължи както на увеличената активност на защитниците на Украйна и на действията на Русия в социалните мрежи, така и на покачващия се емоционален градус на напрежение между тях. В две отношения обаче тя очертава ясни тенденции, които променят дългогодишни баланси в българското общество. Продължава ерозията в личния рейтинг на Владимир Путин. След спада до 32 на сто в първите дни на войната, сега доверието в него слиза на 25%, а недоверието скача до 61%. Много от хората, които продължават да харесват Русия, изразяват негативно отношение към президента Путин, което е новост за обществените нагласи в страната.

Другата значима промяна е категоричното отхвърляне на Русия като модел на държавно и политическо развитие на България. 63% от анкетираните са на мнение, че мястото на България в променящия се свят е в съюз със страните от ЕС и НАТО. 15% поддържат тезата, че мястото на страната ни е в съюз с Русия и страни около нея. Данните показват, че българското общество минава през етап на трансформация, която ще оказва влияние не само върху гео-политическите му нагласи, но и върху подкрепата за отделните политически сили в страната.

Електорални нагласи и доверие в партийни лидери

Политическата турбулентност през последните два месеца предизвиква и ускорена динамика в електоралните нагласи на българите. Налице е обща тенденция към различно по интензивност разколебаване в подкрепата за управляващите партии, консолидация сред симпатизантите на ГЕРБ и мобилизация на радикален вот. Регистрираните предпочитания, които не са в реална електорална ситуация, изглеждат за момента по следния начин:

С 21.7% от решилите да гласуват ГЕРБ излиза с около 3 пункта преднина пред ПП, а основен фактор за това разместване е вътрешнопартийната консолидация. Макар да продължава да е един от най-остро критикуваните партийни лидери, Бойко Борисов запазва доверието на 19.1% от пълнолетните българи.

Снимка: Алфа Рисърч

Втора позиция за ПП с 18.4%, но с отлив от 6.0 пункта за два месеца. По-значима е ерозията в персоналния рейтинг на Кирил Петков (от 39% до 22.5%). Въпреки тази негативна тенденция той остава най-одобряван сред партийните лидери.

10.2% подкрепа и трета позиция за БСП. На фона на негативния тренд към управляващата коалиция, социалистите запазват симпатизантите си от последните парламентарни избори, а лидерът Корнелия Нинова – одобрението на 18.3% от българите.

Мобилизацията на радикален вот дава тласък на националистите от „Възраждане“, които бележат най-силен ръст през периода, достигайки 9.4%. Положителна е динамиката и в персоналния рейтинг на лидера им Костадин Костадинов (17.3%).

ДПС получава обичайните си за неелекторален период 7.6% подкрепа, а лидерът Мустафа Карадайъ одобрението на 9.4% от избирателите в страната.

По-слабо засегнати от негативните тенденции към управляващите са ДБ. Те стабилизират подкрепата си на равнище от 6.7%, а доверието в съпредседателите им варира в сравнително широки граници: Христо Иванов – 15.8%, Владимир Панев – 8.5%, Атанас Атанасов – 7.1%.

Снимка: Алфа Рисърч

ИТН е другият коалиционен партньор, който търпи съществени електорални негативи. Подкрепата за него спада с 2.1 пункта в сравнение с февруари и към момента е 4.5% от готовите да участват в избори. Лидерът на формацията Слави Трифонов се ползва с одобрението на 13.5% от българите.

Съществен щрих и знак за потенциална динамика в общата електорална картина са две други числа – 8.9%, които заявяват, че биха гласували за друга партия, извън посочените политически сили и още 12.6% с готовност да гласуват, но нерешили коя формация ще подкрепят. Така, макар и към момента да не се очертава радикално различна управленска алтернатива, един хипотетичен бъдещ вот, може да произведе и доста различно от сега регистрираното съотношение на силите.

Настоящото национално представително проучване е част от регулярния мониторинг на Алфа Рисърч. Проведено е в периода 8 – 14 април 2022г., сред 1037 пълнолетни граждани от цялата страна, чрез пряко стандартизирано интервю с таблети. Използвана е двустепенна стратифицирана по регион и тип населено място извадка с квота по пол, възраст, образование. Публикувано е на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства.

Маркет Линкс 

При политиците премиерът Кирил Петков остава най-одобряваният, въпреки че рейтингът му беше позитивен допреди 2 месеца, докато сега всъщност се обръща тенденцията. Все пак 27% от българите изразява одобрение към настоящия премиер, твърди Маркет Линкс.

Изследването на „Маркет линкс“ е проведено сред 1029 пълнолетни българи в периода 22-29 март по методите на прякото лично интервю и онлайн анкета за bTV.

Интересен е резултатът от проучването при лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който въпреки ареста не успява да получи прилив на симпатия.

Слави Трифонов остава на 3-о място. Неговата политиката без публични изяви, само с постове в социалните мрежи, се оказва ключовият момент за загубата на доверие и на позиции, както и на „Има такъв народ“ от електорална гледна точка.

Моментната снимка на електоралните нагласи показва, че близо 4 месеца след последните предсрочни избори от ноември 2021 г. ГЕРБ отново е първа сила с подкрепа от малко над 22% от заявяващите, че биха гласували. Този резултат не се дължи на ръст в подкрепата за бившите управляващи, а на спад в подкрепата за мандатоносителя „Продължаваме промяната“. Формацията е втора с 2.4% зад ГЕРБ, а на далечно трето място се нарежда БСП. Проучването на „Маркет линкс“ показва, че популистките тактики на крайнодясната „Възраждане“ засега работят – тя е четвърта с равен резултат с този на ДПС. „Демократична България“ остава пета, а „Има такъв народ“ продължава електоралния си срив и е последна.

Спрямо последните избори от ноември миналата година, тези резултати са донякъде положителни само за – БСП и ДБ, които увеличават леко подкрепата си с по над един процентен пункт, както и за „Възраждане“ – ръст от близо 2.5 п.п. В същото време ИТН губи почти 3 процентни пункта.

„Електоратът на ПП е волатилен. През ноември партията успя да привлече нови гласоподаватели, които по принцип не гласуват или са колебаещи се, но също така основните източници на електорален потенциал при тях се появиха от ИТН, БСП и „Демократична България“. В момента виждаме обратното движение – част от избирателите се връщат към ДБ – около 1%, и част – към БСП. Към ИТН не се връщат, а отиват основната част към нерешили, но също и към „Възраждане“.

Засега обаче правителството успява да удържи ситуацията въпреки натрупващите се кризи, а партиите от коалицията по-скоро остават електорално стабилни въпреки малките вариации в подкрепата за тях.  „Това правителство стартира преди малко повече от 100 дни с много високи очаквания, но съчетаването на кризите с високите очаквания всъщност води до намаляване на доверието и подкрепата за управляващите и по-конкретно в управляващата партия“.

Харесвани и нехаресвани

Премиерът Кирил Петков остава най-популярният политик от лидерите на парламентарно представените партии с доверие от 27%. Недоверието към него обаче вече достига 50%. По данни на „Маркет линкс“ в началото на декември Петков беше единственият български политик с положителен рейтинг. Тогава българският премиер се ползваше с 46% доверие и 28% недоверие.

Затова пък рейтингът на Бойко Борисов изглежда непроменен спрямо декември. Той остава вторият по популярност политик, но с доста голямо недоверие.

Сред другите политически лидери Слави Трифонов се нарежда трето място с 18% доверие (и 64% недоверие), Костадин Костадинов – на четвърто със 16% (60% недоверие), следвани от Корнелия Нинова, Христо Иванов и Мустафа Карадайъ.

Българите вече започват да се притесняват сериозно за своите доходи. Пандемията внесе известна несигурност, но инфлацията и особено войната в Украйна понастоящем са основните фактори за това явление. Народното събрание губи немалка част от доверието, докато правителството, поставено под външно и вътрешно напрежение, също губи доверие с 10% в рамките само на 3 месеца.

Доверието към „Продължаваме промяната“ също пада, но въпреки всичко остава политическата сила с най-висока степен на доверие от страна на българските граждани.

„При ГЕРБ има известна мобилизация, но партията е постигнала електоралния си таван и няма на къде да расте, особено след ареста на лидера Борисов и на още двама представители на политическата сила. При „Възраждане“ проучването показва възходяща тенденция, която според социолога се дължи на войната в Украйна и откровената защита на руските позиции от страна на тази партия“, посочи социологът.

Той отбеляза, че от електорална гледна точка като потенциал партиите в коалицията по скоро остават относително стабилни с малки изменения.

vlastta.bg