Седем политически сили вероятно ще имат представителство в 47 Народно събрание, като първите две групи – на ГЕРБ и „Продължаваме промяната“ – са със значително сближени резултати.
Това показват данните от екзитполовете към 19 ч. на 14 ноември, които сочат на рекордно ниска избирателна активност в страната.
Най-младата политическа формация на българската политическа сцена – „Продължаваме промяната“, атакува първото място в третите парламентарни избори за тази година, които преминаха при рекордно ниска избирателна активност. Въпреки прогнозите на социолозите, които преди вота даваха второ и дори трето място на коалицията на Кирил Петков и Асен Василев, в неделя тя плътно вървеше зад очаквания лидер – ПП ГЕРБ. Възможно е ПП да задмине ГЕРБ при окончателното преброяване, особено когато се отчетат и гласовете от чужбина. Така два месеца след създаването си ПП е на път да се оформи като водеща политическа сила в страната.
БСП не беше реален конкурент за победата и остана отново трета. Изненадващо силният вот в Турция, който още към 15 часа бе два пъти по-висок от същия час на изборите през юли, дава възможност и на ДПС да атакува третото място.
Партията на Слави Трифонов – „Има такъв народ“, която спечели изборите през юли, сега изпадна на пето място. Последните, които намериха сигурно място в парламента, са хората от градската десница – „Демократична България“.
Все още не е ясно дали антиваксърската партия „Възраждане“ ще успее да прескочи бариерата от 4%. Ясно е обаче, че Мая Манолова и коалицията ИБГНИ остават извън парламента.
Предварителните данни показват, че „партиите от протестите“ пак ще трябва да се съберат заедно, ако искат властта, а ако една от тях „премине“ в другия лагер, то тогава властта може да отиде при ГЕРБ и ДПС.
Потвърждават се предварителните очаквания за президентските избори – вероятен е балотаж между двамата основни претенденти Румен Радев и Анастас Герджиков, макар че Радев е близо до 50% от гласовете засега. Дали ще има втори тур ще зависи не само от финалния резултат на Радев, но и от избирателната активност, тъй като конституцията изисква не само първият да има над 50%, но и активността да е над 50%. „За съжаление, финалната избирателна активност на изборите в неделя вероятно няма да надскочи 40%, т.е. ще отбележим негативен рекорд“, коментираха от ЦИК.
Останалите сериозни претенденти бяха далеч след първите двама – Мустафа Карадайъ от ДПС остана с малко над 10%, а подкрепата за Лозан Панов от ДБ се колебаеше между 4 и 5%.
vlastta.bg
