За мечовете на викингите

Технологията за топене на желязо с въглища е била добре известна на викингите, като това е допринесло за отличната изработка с високо качество на техните остриета. Особено известен е сложният ковашки процес на шаблонирането, като са използвали сплавяване на мека и твърда стомана, подобно като в тъй наречената дамаска стомана. Съвременни изследвания с рентгенови технологии на автентични остриета, позволява да се разбере как точно са създавали викингските ковачи остриета с характерната шарка. Установено е, че те сплавяват заедно, чрез ковашка заварка дълги ленти от мека и твърда стомана, след което, чрез загрявате ги усукват чрез навиване. Този усукан сегмент се оставя за гръбнака но оръжието, като допълнително се прибавя чрез сплавяване твърда стомана от външните краища, от който се изтеглят остриетата. По този начин външният режещ ръб е изработен от най-добрата стомана, а гръбнака придава изключителната здравина на острието. След оформянето на острието и неговото заточване, мечът внимателно се излъсква и полира. С използването на железен хлорид или киселина, се получава оцветяване на шарките получени при сплавяването на двата вида стомана. Ковачите изработвайки остриетата, използвайки свои похвати, създавайки свои лични разпознаваеми модели. Те били толкова гордис умелата работа, че много остриета са гравирани с имената на техните създатели, по-специално „Ulbhert”, “ Lunvelit ”и“ Ingelri ”.

Мечът Улфберт в средновековната епоха е смятан за нещо като елитна марка. Неговото качество обаче остава мистика. В Европа са открити десетки такива мечове. Металът, от който са изработени, е толкова здрав и чист, че за учените и до днес е загадка как оръжейниците от тази епоха са могли да постигнат такова качество. По време на създаването на мечът Улфберт (ок. 800–1000 г.) в Близкия изток ковали не по-малко качествени остриета от дамаска стомана. Суровина за тяхното изготвяне е бил материал, известен като стомана на Вутц, добивана в Азия. Дамаската стомана или така наречената тигелна стомана на Улфберт се отличавали с високо съдържание на въглерод. Въглеродът може да съсипе меча или да го направи превъзходен. При неправилно съотношение на въглерода мечът става прекалено мек или крехък. Но при оптимално съотношение въглеродът прави острието по-здраво. В Улфберт се съдържа три пъти повече въглерод, отколкото в обичайните мечове от тази епоха. В резултат на това той е много по-здрав от другите мечове, като се отличава с гъвкавост и малко тегло. Освен това в него практически липсват примеси като шлаки. До откриването на Улфберт се смятало, че технологията за отстраняване на примеси от металите до такава степен е възникнала едва в епохата на промишлената революция. За тази цел е необходимо желязото да се нагрее до температура 1600°С. Това свидетелства, че създателите на Улфберт са изпреварили своята епоха с 800 години.

Съвременният ковач Ричард Ферер е успял да направи меч, равен по качество на Улфберт, като използвал оборудване, достъпно в Средновековието. Той казва, че това била най-трудната задача, която е осъществявал в живота си. Ковачът прибягнал до способи, които не били известни в средните векове. Или поне така смятали учените по-рано.