На 2 ноември 1885 г. започва Сръбско-българската война.
Съгласно плана на сръбското командване на главното направление Пирот – Сливница – София настъпва Нишавската армия, а северно от Стара планина – Тимошката армия. Срещу този замисъл българското главно командване противопоставя активна отбрана за спиране настъплението на противника, прегрупиране на войските и създаване на условия за преминаване в решително контранастъпление.
След тридневни боеве на прикриващите отряди (2, 3 и 4 ноември) Нишавската армия овладява височините западно от Сливница. От 5 до 7 ноември 1885 г. българските войски водят Сливнишкото отбранително сражение срещу основните сили на Нишавската армия, разгромяват противника и създават условия за преминаване в контранастъпление, завършило с двудневното сражение при Пирот (14-15 ноември).
Тимошката армия не успява да превземе Видинската крепост, където защитниците под командването на капитан Атанас Узунов принуждават противника да се оттегли. Войната завършва с победа за България и след 15-дневни кръвопролитни боеве се сключва примирие (16 ноември 1885). Загубите на България възлизат на 700 души убити и 4 500 ранени, а на Сърбия – 746 убити и 4 570 ранени.
На изображението: Паметникът на капитаните в Сливница
