На 26 август 1934 г. Паметникът на свободата е тържествено открит от държавния глава цар Борис III. Монументалната скулптура е издигната с цел да увековечи подвига на падналите в битките за свободата на България на мястото, отбранявано по време на Шипченската битка, около което са се разиграли решаващите за Руско-турската война и Освобождението на България боеве през лятото на 1877 г.
Още през 1920 г. живите ветерани-опълченци се събират на нов конгрес и решават да се построи Паметник на свободата на връх Шипка. Средствата за изграждане на паметника са събирани като доброволни дарения от целия народ. Конкурсът за паметника е спечелен от архитект Атанас Донков и скулптора Александър Андреев, който заедно с Кирил Шиваров изпълнява монументалната фигура на лъва.
Началото на техническите проучвания за строежа и на неговото организиране е през пролетта на 1926 г. Самият строеж започва през есента на същата година. Камъните се обработвали на ръка и извозвали до паметника с волски каруци, а пясъкът се превозвал чрез катъри от Мъглиж и Енина по нов път. Каменната кула е завършена в груб строеж през лятото на 1929 г., а изграждането на паметника завършва през 1930 г. Според първоначалния проект бронзовият лъв е трябвало да бъде поставен върху паметника. След изграждането на макет, строителите установили, че ако фигурата бъде на това място, нейната видимост не би била добра. По тази причина лъвът е бил поставен върху корниза над главния вход.
Освен него, на приземния етаж на паметника стои голям мраморен саркофаг, в който се пазят част от костите на руските воини и българските опълченци. Над него има още 4 етажа, на които са разположени някои копия на български бойни знамена и други реликви. На върха на кулата се открива прекрасна панорама на върха и околността.
