Замирише ли на слаба държава: зад храстите застават снайперистите…

На 7 март 2003 г. в 19.45 ч президентът на „Ем Джи корпорация“ Илия Павлов беше прострелян в сърцето с един-единствен куршум пред входа на административната си сграда на бул. „Г. М. Димитров“ в София. Петнайсет минути по-късно лекарите в „Пирогов“ констатираха неговата смърт. В държавата настъпи тишина.

На другия ден става ясно, че убийството на Илия Павлов е било изумително просто като технология. Един снайперист застанал на 47 метра от ярко осветения вход на сградата на „Ем Джи корпорация“ в сянката на малка порутена сграда срещу корпорацията, подпрял пушката си на специална скоба и изчакал може би час или два залегнал, докато „в светлината на прожекторите“ не застанал Илия Павлов. След това се прицелил в сърцето и стрелял. Охраната на „Мулти“ шефа успяла да реагира само за да натовари тежко раненото тяло и да го откара до „Пирогов“. Дни по-късно охраната на Павлов ще бъде обвинена, че е действала абсолютно непрофесионално, като го е оставила на осветено място без никакъв „заслон“ – като на стрелбище.

Убиецът се е изтеглил по буренясалото пространство по тъмните улички към Студентски град и изчезнал. Малко по-късно там беше намерен запален опел астра. Оказа се естествено краден. Оръжието на престъплението не е открито, но балистичните експерти са категорични, че то не е обичайната карабина „Драгунов“, тъй като нейната сила била по-голяма. Предположенията са, че е стреляно с „Щаер“, една достатъчно модерна, сигурна и скъпа пушка.

Илия Павлов

Елементарното, но ефективно изпълнение на убийството е знак за нещо много важно. Илия Павлов нито е получавал заплахи, нито се е чувствал в опасност – иначе охраната му щеше да е значително по-бдителна. Или шефът на „Мулти“ е подценил някой свой конфликт, или не е разбрал, че влиза в чужди територии, или не е очаквал, че играта, в която се е замесил, е смъртоносна.

Конфликтът в Боровец

Преди три седмици собственикът на „Бороспорт“ Илия Павлов се качил на Маркуджиците и огледал заведението. Навик, който имал често, след като изкупи лифтовите съоръжения от Славчо Христов, хотел „Ястребец“ и влека от „Академика“ и така постави под контрол цялата планинска база. На Маркуджиците видял заведението на Косьо Самоковеца, вдигнал мобилния си апарат и му се обадил. „Косьо, колко пари искаш за заведението ти на Маркуджиците“, попитал босът на „Мултигруп“. Вероятно Самоковеца е наругал собственика на „Бороспорт“. На следващия ден сутринта той нахлул във фоайето на хотел „Рила“, също собственост на „Мултигруп“, заедно с десетина бивши барети от Четвърти отряд на СОБТ, които го охраняват. Видният контрабандист застанал пред Илия Павлов и му казал: „Илия, колко искаш за този хотел?“ Павлов отговорил: „Не се продава!“ Извън този фолклор от няколко места се твърди, че Самоковеца е предложил на Илия Павлов 7 милиона долара, за да напусне Боровец. Този конфликт безспорно е много интересен, защото Константин Димитров е емблематична фигура от управлението на Иван Костов, който контролираше контрабандните канали в продължение на няколко години. Освен че трафикът му в момента е значително по-малък, не е известно къде той е инвестирал натрупаните пари. На практика единственият отрасъл, в който Самоковеца е инвестирал, е туризмът чрез хотела му в Боровец. А точно „Мултигруп“ са овладели изцяло зимния курорт и само отстраняването на групировката би дало шанс на идващите с пари в брой да купят централни хотели. Особено ако се знае, че „Мулти“-групата са закъсали финансово. От друга страна обаче, е малко вероятно човек като Самоковеца да влиза в конфликт с Илия Павлов. Макар че авторитетите вече не са това, което бяха.
Най-ярък пример за нарушените традиции е експанзи

Илия Павлов

ята на варненската група ТИМ в това отношение.

Сблъсъци в туризма „Мулти-груп“ има и на морето. По-видимата част от тези конфликти е с варненската групировка ТИМ покрай курорта „Св. Константин и Елена“. Тимаджии години наред не допускаха на варненска територия да доминира друга силова групировка и овладяха северното крайбрежие. Конфликтът им с Илия Павлов обаче стана прекалено явен през последните месеци, когато варненци купиха мажоритарния пакет от акциите на курорта. По-късно стана ясно, че от неговите активи беше извадена земята. Това е станало с подписа на областния управител Яни Янев преди приватизацията. Според тимаджии Янев действа под диктата на варненския депутат Борислав Ралчев, който имал връзки с другия кандидат-купувач – „Мултигруп“. Дни след покушението срещу Павлов във Варна вестник „Черно море“, който е собственост на тимаджии, излезе със злокобна статия, в която се разказват случки от тайнствени срещи, намеци и откровени заплахи. Статията очевидно не е написана за читателите на вестника, но е послание към „този, който си знае“: „Само дни преди убийството на Илия Павлов жълти депутати от Варна нагнетяваха напрежението и сипеха хули срещу корпорации, които били прекрачили границата. Само припомняме един разговор на заинтересувани по Златни пясъци, състоял се на 26 февруари –

Мъдри бивши шефове на РДВР умно замълчали тогава – сега е време да налеят малко ум в разпалените глави на властници, които по софри и моабети поръчват убийства и огледи на канавки, сякаш става дума за кастинг на миски в „Интера“. Всъщност заглавието на този странен материал-послание е „Битка за Златни пясъци и след разстрела на Павлов“.

Илия Павлов

Конфликтите в другия варненски курорт са не по-малко, но там антагонистите са повече – „Мултигруп“ и „Олимп“. В „Златните“ корпорацията на Илия Павлов притежава хотел „Интернационал“ и казиното. Собствеността на групировката се осъществява чрез дружеството „Бирс“ ЕООД, което e притежание на близкия до Павлов варненски бизнесмен Севдалин Стратиев. Три часа след убийството на шефа на „Ем Джи корпорация“ неизвестен изпрати няколко куршума в мерцедеса на Стратиев, докато той вечерял в ресторант „Капитан Кук“. Фирмата на Стратиев построи много от туристическите обекти на Илия Павлов в курорта „Свети Константин и Елена“. „БИРС“ ЕООД участва и в реновирането на хотел „Интернационал“ в курорта „Златни пясъци“. Конфликтът и там е заради инфраструктурата на комплекса, която в момента е в активите на „Златни пясъци“ АД, собственост на Славчо Христов. През последните месеци собствениците на хотели се опитваха с помощта на ресорния заместник-министър на икономиката Димитър Хаджиниколов да изкупят инфраструктурата от дружеството на Славчо Христов. Твърди се също така, че олимпиецът, който е в близки отношения и с боса на „Интегруп“ Младен Михалев, не е в особено добро финансово здраве.

Молдовската връзка

Ден след убийството на Илия Павлов, в събота около 15 часа, на светофара пред спортния комплекс „Макси“ в столицата беше разстрелян Степан Рибаков. Молдовецът с българско гражданство беше убит в мерцедеса си с автомат „Калашников“, който беше намерен няколко дни след показния разстрел в новострояща се сграда наблизо. Той бил застигнат на светофара от „Сеат Толедо“, откъдето стреляли по него. Часове след убийството сеатът беше открит опожарен. Той също се оказа краден. Рибаков е бизнес партньор на Димитър Джамов. Срещу бившия шофьор на Илия Павлов за около шест месеца бяха извършени две покушения. Първото от тях беше на 15 август миналата година, когато Джамов беше улучен с няколко куршума в корема от килъри, които стреляха по него от мотор. Той обаче остана жив. Миналия месец беше убит съдията по борба Тодор Матов. Основнатата версия на МВР е, че съдията е бил объркан с Джамов. Впоследствие стана ясно, че Джамов дължи 700 000 долара на молдовска групировка заради доставка на газ пропан-бутан, която той не успял да пласира. Молдовците се изнервили и си искали парите.

Илия Павлов

Полицаи свързват убийството на друг партньор на Степан Рибаков – Пламен Николов-Руснака от Велико Търново, също с тази доставка на пропан-бутан. Той трябвало да направи фиктивен износ на газта и така да свали цената ?, но не успял. Основният заподозрян е мъртвият Рибаков. С Молдова обаче е свързан и Илия Павлов. Има хора, които твърдят, че гарант за сделката на Джамов е бил именно шефът на „Мултигруп“. Други пък твърдят обратното – че Димитър Джамов е гарантирал за Павлов пред свои партньори за сделка от няколко милиона долара, която се издънила.

Така или иначе по молдовската връзка се натрупват прекалено много случайности. Наглостта на извършителите и на двете убийства, опожарените коли, близките връзки на Джамов с двамата убити също са особено подозрителни.

Сръбска скара

След убийството на сръбския премиер Зоран Джиндич и изявленията на главния секретар Бойко Борисов някои потърсиха конфликтни интереси на „Мултигруп“ на Запад. През последните години MG направи значителни инвестиции в мина „Бор“ в Сърбия – един от най-големите медодобивни комплекси в Европа. Корпорацията притежава 35% от мината, а останалото е собственост на дребни акционери. Освен че са увеличили задлъжнялостта на корпорацията, присъствието на MG в мината би могло да е станало причина и за проблеми с мафиотски групи от Сърбия и Косово. Едва ли става дума за смяна на собствеността върху мината, а по-скоро за отстраняване от схемите за доставки и за пласмент на готовата продукция. Другите интереси на българската корпорация, свързани със Сърбия, са отново в областта на туризма. Ем Джи е кандидатствала за закупуването на сръбската държавна туроператорска компания „Путник“.

Две седмици преди да бъде убит, Илия Павлов заедно с Бояна Попова са били в сръбския курорт Капаоник, който е част от агенцията. Търгът ще се проведе в понеделник в Белград. Консултантът по продажбата на сръбския държавен туроператор Владимир Каролев миналата седмица отхвърли конфликти при приватизацията. Както той, така и много други обаче не отчитат специфичния период, в който се намира западната ни съседка. От близо две години там вървят гангстерски битки за преразпределения на територии. За периода от падането на Милошевич досега са извършени около 80 показни разстрела, като 18 от тях са на знакови фигури както в обществено-политическия живот, така и в подземния свят. Анализаторите предполагат, че е възможно сърбите да проявяват агресия срещу всеки, който заяви апетити към приватизацията, още повече пък българин, и така да сплашват вероятни инвеститори, които биха попречили на мафиотския капитал да участва пълноценно в приватизацията.

Чистата енергия

Напоследък се заговори, че групировката подготвя връщането си в сделките с руски природен газ, след като беше прогонена оттам през 1998 г. Илия Павлов беше забелязан на юбилейните тържества по случай 10-годишнината на „Газпром“, а мълвата, че започва период на затопляне между „MG корпорация“ и руския газов концерн, не закъсня. По-късно източник, близък до „Газпром“, заяви, че Илия Павлов не е бил поканен на тържеството, а влязъл с чужда покана. За шефа на „MG корпорация“ по това време все още е важала забраната да посещава централата на руския газов гигант в Москва, която службите за сигурност строго съблюдавали и след смяната на Рем Вяхирев. Тези дни стана известно, че Илия Павлов е „подсетил“ правителството да поиска от руския президент Владимир Путин отстраняването на посредниците от доставките на природен газ. Малко известен е фактът, че във веригата на доставките за България между „Топ­енерджи“ и „Газекспорт“ (фирми на „Газпром“) стои „Овергаз интернешънъл“ (фирма на „Газпром“ и „Овергаз“). Илия Павлов е искал именно отстраняването на „Овергаз“ от схемата.

Конфликтът между „Овергаз“ и „Газпром“ и Илия Павлов не е тайна. При фалита на Кредитна банка „Овергаз инк“ загуби много пари. И в момента „Мултигруп“ дължи на компанията няколко десетки милиона долара. За тях се водят дела в Лихтенщайн и в България, някои от които вече са спечелени от „Овергаз“. Ако някой може да се почувства истински финансово ощетен от смъртта на Илия Павлов, това определено са Дончев и „Газпром“, тъй като това ще попречи на опитите им да си върнат парите. „Нямам илюзията, че всички тези пари са събираеми, но съм задължен да положа всички усилия заради акционерите на „Овергаз инк“, заяви Сашо Дончев през седмицата. „Колкото до посредниците, „Булгаргаз“ има три договора за доставки – директно с „Газекспорт“, с „Топенерджи“ и с „Винтерсхал“. И при трите договора „Булгаргаз“ купува газа на една и съща цена, тоест наличието на посредници не натоварва цената на доставките. Но за сметка на това „Овергаз“ успява да остави някаква част от тази цена в Балгария. От това страната печели, тъй като се развива газопроводната мрежа“, обясни шефът на „Овергаз“. Според него, когато се задрасква „Овергаз“ в схемата за доставки, България губи, а „Газпром“ печели.

„Мултигруп“ нямаше шанс да се върне в схемата за доставки на руски природен газ, докато монополът върху износа на синьото гориво в Русия се държи от „Газпром“, твърди източник, близък до групировката. Според него отстраняването на Вяхирев изобщо не е отворило луфт за вмъкване на „MG корпорация“. Възможно е Илия Павлов да е видял шанс за нови газови сделки в битката, която от известно време се води в Русия за свободен достъп на големите петролни компании до международния пазар. Но на десетгодишнината на „Газпром“ през февруари Путин отхвърли тази теза и тя не влезе в новия енергиен закон на Русия. Отпадна и възможността за голяма газова сделка на „Мултигруп“, поне засега“, обясни същият източник.

Късо съединение

Според друга, съвсем нова информация наскоро е възникнал конфликт, свързан с доставките на енергийни въглища за ТЕЦ – Варна. До лятото на миналата година MG е била оператор на най-големия износител на въглища в Русия „Крудрейд“. Тя е собственост на Искандер Махмудов, който е един от най-влиятелните олигарси в Русия. Очаква се вносът на енергийни въглища в България да нарасне значително след закриването на първи и втори блок на АЕЦ „Козлодуй“. Освен че е много печеливш, този бизнес е и силно корупционен. „Най-лесно се взимат рушвети във въглищата“, твърди бизнесмен от бранша. Известно е, че от доста години „Мултигруп“ държи доставките на енергийни въглища в България. Твърди се, че Искандер Махмудов е искал да пробие на българския пазар чрез групировката на Илия Павлов и затова го е назначил за оператор на „Крудрейд“. Според слуховете връзката била направена чрез Майкъл Чорни, който бил съдружник с Искандер Махмудов в няколко компании и е един от създателите на скандалната „Транс Уорлд груп“. Махмудов е узбек, но е живял основно в Ташкент, откъдето познава братя Чорни. Руският бизнесмен Михаил Живило, който също е в металургичния бизнес, заведе в САЩ дело срещу него и олигарха Дерипаска за рекет и заплаха за убийство. „Ние никога не забравяме обидата“, обича да казва Искандер Махмудов. „Може сега да нямаме сили да отвърнеш на обидилия те, но просто залагаме информацията някъде в паметта си и чакаме да дойде моментът на отмъщението.“

През миналата година обаче отношенията между Махмудов и Илия Павлов се влошили заради дългове на MG. Между другото Махмудов държи един от най-големите концерни за мед в Русия.
Сигурно още дълго може да бъде продължаван списъкът на конфликтите в живота и бизнеса на Илия Павлов, които да предизвикат някого да натисне спусъка. В редицата естествено трябва да се допълни и първосигналната версия, че убийството е отмъщение, защото се случи ден след разпита му на процеса срещу убийците на Андрей Луканов. Както и конфликтите около конкурса „Мис България“. Жената на шефа на „Ем Джи корпорация“ Дарина Павлова и близката до СИК Жени Калканджиева спорят чий конкурс да представлява държавата на „Мис Вселена“. Споровете за конкурсите на красота вече дадоха жертва. Преди пет години беше убит Васил Папазов. Наскоро агенцията на Калканджиева „Визаж“ и смятаната за по-близка до ВИС „Интерсаунд“ се обединиха срещу „Мегаталант“ на Павлова. Конфликти на Илия Павлов не липсват и в спортния бизнес…

По-важно е другото – че Илия Павлов стана жертва на бизнес средата, за чието създаване той самият има сериозна заслуга. Той стана жертва на някого, който използва същите силови методи при правенето на пари, както Мултигруп от първоначалните си периоди. Или пък на някого, който е научен или е гледал от Илия Павлов. Нормализацията беше започнала като процес в „Мултигруп“, но това не беше достатъчно да нормализира средата за бизнес в България. И когато по улиците на една държава замирише на слаба държавна власт, хаос и бъркотия, зад храстите около тях застават снайперистите…