„Гети (лат.: getae), са тракийско племе, което през 339 г. пр. Хр. е обитавало двата бряга на долен Дунав. Херодот ги споменава в историята си със следната забележка: „Гетите са най-мъжествени и най-справедливи сред траките“. По време на похода на Дарий I (522 г. пр. Хр.–486 г. пр. Хр.) срещу скитите (513 г. пр. Хр.), гетите се противопоставят на персийския владетел, но са победени, както и другите тракийски племена по десния бряг на р. Дунав.
След отхвърлянето на персийското владичество, гетите от десния бряг на Дунав стават част от Империята на одрисите (траки), докато те са завладени от Филип II – владетел на Македонското царство, към 340 г. пр. Хр.. Завладяването на земите на гетите от дясната страна на р. Дунав дава повод на македонските владетели да предявят претенции за власт над гетите и на север от Дунав, но опитите на Александър Велики (през 335 г. пр. Хр. и 327 г. пр. Хр.) и Лизимах (310 г. пр. Хр.) да ги подчинят остават безрезултатни.
Според стари източници гети и даки са племена от един и същи род, с един език, но са обитавали различна територия. Обитателите на земите около Дунав са били наричани гети, а тези, живеещи в планините, чак до р. Тиса – даки.“
vlastta.bg
