Ума Търман на 50: Живот като на кино-трима неподходящи мъже и три прекрасни деца

Ума Търман е родена на 29 април 1970 г. в Бостън, щата Масачузетс. Баща ѝ е професор от Колумбийския университет. Неговата биография е изключителна – бил е будистки монах, посветен в сан лично от Далай лама. Когато се връща в САЩ, започва да изучава източни религии и стига до професорска титла. Жени се за бивш фотомодел – майката на Ума – Нена, която също се усъвършенства образователно и става един от най-добрите психотерапевти в Америка.

Ума е кръстена на индийска богиня, а името й означава „Даващата блаженство“. Още като момиче заминава за Ню Йорк, с идеята да стане фотомодел. Скоро получава и първите си покани за филмови роли. Блясва във филма „Хенри и Джун“, където играе ролята на съпругата на Хенри Милър. Излъчването й е невероятно и веднага е кръстена от кинокритиците „секссимволът на интелектуалците“. Факт, че силно впечатлява и интелектуалеца Тарантино. Той я кани за поддържаща роля във филма си „Криминале“. За ролята си Ума получава номинация за „Оскар“.

Майката на Ума също има впечатляваща биография. Шведка по народност, тя пристига в САЩ и започва работа като модел, живее сред хипитата през 60-те години на ХХ-век, за кратко е съпруга на идеолога на „контракултурата“ и настоящ водещ психотерапевт – Тимъти Лиъри.

През май 1998 г. Ума Търман се омъжва за партньора си от филма „Гатака“ – Итън Хоук. Това е нейният втори брак, а Тарантино все още е ерген, но между двамата все повече се установяват много плахи, но силни чувства.

На Ума не й върви с мъжете – първият й съпруг – актьорът Гари Олдман е ревнив и откровен алкохолик. И с Итън Хоук не й потръгва, макар двамата да имат две деца. Ума хваща съпруга си Итън в изневяра, и без шумни скандали се разделя с него. Типично за мъдрата й природа, не му забранява да вижда децата. След развода си с Хоук, актрисата живее с бизнесмена Арпад Бюсън.

Любимата актриса на култовия режисьор Куентин Тарантино е номинирана за „Оскар“ през 1994 г. за най-добра женска поддържаща роля във филма „Криминале“, а през 2002 печели „Златен глобус“ за най-добра актриса за участието си в „Истерична слепота.

Ума Търман с дъщеря си, за която води съдебна битка

Така – с трима неподходящи мъже зад гърба си и три прекрасни деца, Ума се появява на кинофестивала в Кан през 2014 г., под ръка със старата си несподелена любов – Куентин Тарантино.

Самият режисьор оригинално прикрива чувствата си с шегата, че харесва Ума „понеже тя носи 42-ри номер обувки“. Тя пък през смях разказва в едно интервю как по време на снимките на „Криминале“ Куентин й звънял посред нощ да й чете части от сценария.

Именно с „Криминале“ започва силната дружба между двамата, която за мнозина има друго име – истинска любов. Веднъж Куентин Тарантино казва публично, че това е приятелство за цял живот.

Заради бременността на Ума, Тарантино отлага цяла година снимките на филма си „Да убиеш Бил“. Когато го питат защо толкова държи на нея, режисьорът откровено отговаря:“Защото тя е моята муза!“

Двамата поддържат над 20-годишно крепко приятелство. В Холивуд вървяли иронични слухове, че след всяка своя раздяла с поредната красавица, Тарантино тичал да потърси утеха при добрата и мъдра Ума. Около режисьора винаги е имало куп холивудски хубавици, но той никога не придобил смелост да се раздели ссъ свободата си на заклет ерген. Ума си оставала на пиедистал – красив, и едновременно с това – близък и недостижим.

Когато ги виждат заедно в Кан през 2014-а, мнозина си казват: „Най сетне тези двамата са наясно със себе си!“, но ето че Ума и Кунтин не стигат до там, където според другите е трябвало да са отдавна.

С последната новина за годежа на 54-годишния Тарантино, американските таблоиди отново се чудят докъде ли ще стигне всичко това? – „Музата е само една и тя няма копие – Ума Търман!“, заковава в публикация един американски светски репортер, почти веднага след новината за годежа на Тарантино и снимките му с Даниела.

„Ще намерят ли Ума Търман и Куентин Тарантино щастието поотделно?“, се питат в Холивуд. Едно е сигурно – че Ума ще участва и в следващите филми на Тарантино, защото дори двамата да не са осъзнали любовта си, то със сигурност са наясно за успеха на творческия си тандем.

Ето някои размисли на актрисата, която днес  навършва половин век:

• Животът пречиства. Някои хора се съпротивляват много. Вероятно аз не съм от тях.
• Цяло поколение момчета и момичета бродят по света в търсене на Светият Граал – партньора на своите мечти… Но докато не осъзнаем разликата между романтична любов и истинската любов, нашите търсения са напразни. Търсим това, което не съществува.
• Да умееш навреме да почувстваш и да съжалиш – това е пътят на любовта и на дълготрайните взаимоотношения.
• Знаете, че сте намерили някой специален, когато можете просто да млъкнете и да се насладите на тишината.
• По-добре е да имаш връзка с мъж, който ти изневерява, отколкото с някой, който не пуска водата в тоалетната.
• Ако някой е любвеобилен, интелигентен и забавен, защо да го превръщам в скучен женен мъж?!
• Все още обичам хората, които съм обичала, дори и да пресичам улицата, за да ги избегна.
• Хората говорят хубави неща за мен, говорят и лоши. Но все едно. Приемаш и доброто, и лошото…
• Най-голямата вреда, която човек може да си причини – да се ядосва на някого.
• Израснах в предимно будистка среда. Баща ми беше първият американец, ръкоположен за будистки монах. Сега той преподава индо-тибетски науки в Колумбийския университет и е считан за най-големият авторитет в тази страна относно будизма. Когато Далай Лама идва в Америка, баща ми е негов домакин. На въпрос дали смятам себе си за будист, отговорът е: не, всъщност. Но това е повече моя религия, отколкото която и да е друга, защото бях възпитана в нея, в нейната интелектуална и духовна среда. Не го практикувам и не го проповядвам. Но будизмът оказа голям ефект върху това коя съм и как мисля за света. Това, което научих е, че харесвам всички религии, но само определени части от тях.
• Аз съм актриса и майка и вероятно нямам достатъчно активен духовен живот. И не знам защо хората тичат наоколо, обозначавайки се с имената на религиите, когато всъщност не ги практикуват.
• Не съм дете и вече знам, че когато изричам нещо под въздействие на гнева, обикновено съжалявам за начина, по който съм се изразила.
• Прекарах първите четиринадесет години от живота си убедена, че външността ми е ужасяваща. Юношеството е болезнено за всички, знам, но моето беше доста странно.
• Процесът на съзряване е труден, особено когато едва на 12 години си висока вече 1.74 см. Имах странно име, висока фигура и бях сигурна, че съм много грозна! Дори и сега, когато хората ми казват, че съм красива, не вярвам и на една тяхна дума.
• Сега се харесвам повече, но все още мисля, че ушите ми са доста големи. Винаги съм смятала, че съм твърде висока, с големи ходила и едри кокали. Знам, че носът ми е голям, да не говорим за разстоянието между двете ми очи, които ми напомнят на две плуващи риби!
• Къде сте виждали секс-символ жена с 42-ри номер на краката?! По принцип, аз не считам физическите данни за сериозна характеристика на човека. По-важно е, как той ще се разпореди с тях.
• Жената е като виното: годините я облагородяват. И без пластични хирурзи може да изглеждаш добре. Просто трябва да се обичаш и да се грижиш за себе си.
• Иска ми се животът ми да беше романтична комедия. Но той е по-скоро телевизионно реалити.
• След лудите тийнейджърски години, по време на които се обличах като Мортиша Адамс, сега съм пристрастена към красивите цветове и нежните материи. Може би това се случва на всички жени, които преминат 30-те. 
• Жените биват възпитавани през целия си живота да заемат защитна позиция. Никога да не показват агресия…
• Човек може да се отчае от това, което се случва в нашата култура, особено по отношение неравенството между половете. Но има напредък. Съпричастността се засилва, както и уважението към другите, макар понякога да изглежда все едно водим война.
• Промяната обикновено се предхожда от някакъв вид отклонение.
• До момента, в който в мен се появи дете, мислех, че знам всичко за себе си и че границите на моето сърце са изследвани. И колко бе прекрасно да разбера, че това не е пределът. Моята любов може да бъде безгранична.