Connect with us

Култура

Скитският език и връзката му със славянските езици

Публикувана

на

Скитският език (или езици) е обобщаващо понятие за иранските езици и диалекти, разпространени на огромна територия в Източна Европа, Западен Сибир и Средна Азия между 8 век пр.н.е. и 5 – 6 век. Не са открити текстове на скитски език, освен списъци с лични имена в трудовете на Херодот (които сам той обявява за скитски и тълкува), Птолемей и други древни автори, както и в персийски и асирийски клинописни надписи.
Традиционно историята на скитския език се разделя на три периода:
скитски – 800 – 300 пр. Хр.
сарматски език – 300 пр. Хр. – 400 сл. Хр.
алански език – 400 – 1000 г. Като наследник на аланския език се смята съвременният осетински език, говорен в Северен Кавказ.
Според традиционното тълкуване (В. И. Абаев), скитски, сарматски, алански и осетински са различни стадии от развитието на един североирански език, който се отличава от останалите ирански езици в лексикално отношение. Според Абаев, скитски и сарматски са просто отделни диалекти на един общ език, а липсата на отделни скитски елементи в осетински той обяснява с по-късното им отпадане в процеса на историческо развитие на езика. Напоследък това тълкуване се преосмисля и се утвърждава мнението, че в района на север от Черно море и Кавказ са се говорели няколко различни ирански езика (Harmatta). Най-малко популярната теория (Фасмер) твърди, че скитски и сарматски (алански) са два различни ирански езика, но тя се потвърждава от сведенията на Херодот за различията между двата езика.
Необходимо е да се отбележи, че източниците за скитски и сарматски са съвършено различни. Скитската лексика се е запазила най-вече в отделни глоси и лични имена, докато речниковият състав на сараматския е почти напълно запазен в осетинския (Абаев 1949). Освен това остатъци от алански диалект са запазени в аланско-унгарски речник от 16 век (Németh 1959).

Крайно оскъдният материал позволява да се отделят не повече от 200 словоформи от скитския език, запазени и възстановени въз основата на лични имена, които изрично се определят като скитски от древните източници (Херодот, Плиний и др.).

С посредничеството на скитския език проникват много ирански лексеми в угро-финските, особено много в унгарския, удмуртския и в мордовските езици, и славянските езици. В славянските езици такива са например: *bogъ – „бог“, *rajь – „рай“, *sъto – „сто“, *kǫpati – „къпя“, *gъpanъ – „пан, господин“, *baranъ —„овен“, *toporъ – „топор“, *xvala – „хвала“, *stribogъ – славянски бог на вятъра, *хъrsъ – славянски бог на слънцето, в България се среща като топоним – Хърсово, и др.

Facebook Comments Box
Реклама
Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Advertisement

Facebook

Календар

декември 2022
ПВСЧПСН
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 
Advertisement