Шарл Перо в чизмите на вечните приказки: Мечтата е желание на сърцето..

На 16 май 1703 година светът губи сладкодумния разказвач Шарл Перо.

Едва ли има дете по света, което да не приспивано и да не е получило от тях първите си представи за добро и зло, за чест и безчестие – „Червената шапчица“, „Пепеляшка“, „Спящата красавица“, „Синята брада“, „Котаракът в чизми“, „Малечко Палечко“, „Магарешката кожа“ и други. Перо написва първите си пет приказки под името на сина си Пиер Дарманкур и през 1695 г. посвещава ръкописа на Мадмуазел, племенница на Краля Слънце. Твърди се, че по този начин е искал за издигне авторитета на Пиер в кралския двор.

Това са „Спящата красавица“, „Червената шапчица“, „Синята брада“, „Котаракът с чизми“, „Вълшебници“. Ръкописът е богато украсен, както е била модата, с винетки и илюстрации на Шарл Перо, а всяка приказва завършва със стих с поучителен характер.

Книгата е публикувана за пръв път през 1697 г. под заглавие „Приказки за моята майка“ или „Истории и приказки от старото време с морални наставления“ и в нея първоначално влизат осем приказки, сред които „Червената шапчица“, „Котаракът в чизми“, „Малечко-Палечко“ и „Пепеляшка“. В следващите издания Перо добавя още две приказки и една повест. Всичките му приказки завършват с поучителни стихове.

Шарл Перо не след дълго е разкрит и получава признание. Става член на Френската академия на науките. Той издава и публично чете труда си „Векът на Луи Велики“, който има програмен характер и призовава писателите и поетите да избягат от скованите дворцови форми и да обогатят сюжетно, езиково и смислово творбите, ползвайки народно творчество и неговото богатство. Така Шарл Перо става един от първите носители на идеите Просвещението.

Според Перо, фолклорът с живия си и изразителен език, тънък хумор, богато идейно съдържание, може да се използва като източник за създаване на самобитна съвременна литература.

Шарл Перо е виден юрист, прекарал целия си живот в Париж във вярна служба на на Краля Слънце Луи XIV. Роден е и израсъл в буржоазно семейство, близо до кралския двор. Брат му също е видна за епохата си личност – архитект в двора.

Но Шарл Перо, авторът на няколко от любимите приказки на всички времена, започва да работи над тях на 55-годишна възраст. Тогава епохата е била такава – цени се поезията, театъра и кратките хумористични форми. Лекота, забава, блясък – това е Кралят Слънце. Нуждата да се живее в една непрестанна метафора, предизвиква процъфтяването на един нов жанр – авторската приказка.

1. „Защото знаеш, че аз съм лабиринт, в който човек лесно се губи.“

2. „Мечтата е желание на сърцето.“

3. „Джентълменът имаше също млада дъщеря, с рядка доброта, наследена от нейната майка, която била най-доброто създание на света.“

4. „Там бяха всички жени, за които Синята брада се бил венчал и чиито гърла бил прерязал.“

5. „Чарът е истинската дарба на феите.“

6. „Добрите обноски не са лесни – нуждаят се от малко усилия. Но когато най-малко очакваме, ни носят богати и редки награди.“

7. „Грубата сила и купищата диаманти подчиняват другите на твоята воля, но добрите думи имат по-велика сила и носят повече ползи.“

8. „Не знаеш ли, че тази къща принадлежи на чудовище, което яде деца?“

9. „С цялото си сърце ти пожелавам да си най-обичания принц на света.“

10. „Дори чудесата изискват известно време.“

11. „Колкото по-малко е красноречието, толкова по-искрена е любовта.“

vlastta.bg