Първата американска пилотирана ракета „Мъркюри-Редстоун“

Но „СпейсШипТу“ и неговият предшественик „СпейсШипУан“ не са единствените пилотирани суборбитални кораби в историята на американската космонавтика. Първата американска пилотирана ракета е „Мъркюри-Редстоун“, благодарение на която по-малко месец след полета на Юрий Гагарин НАСА успява да изпрати свой астронавт в космоса – Алън Шепърд.

На 13-ти декември 2018 г. космическият кораб на Върджин Галактик „Юнити“ извежда в космоса по суборбитална траектория астронавтите Марк Стъки и Фредерик Стъркоу, с което за пръв път след пенсионирането на програмата „Космическа совалка“ от територията на САЩ е проведена пилотирана космическа експедиция. На 22-ри февруари тази година „Юнити“ пак полита, този път с астронавтите Майкъл Масучи, Дейв Маккей и Бет Моузес. Летателният апарат отново достига до космическото пространство, а Моузес се превръща в първата жена в историята на космонавтиката, летяла на частен космически кораб.

Но „СпейсШипТу“ и неговият предшественик „СпейсШипУан“ не са единствените пилотирани суборбитални кораби в историята на американската космонавтика. Днес ще ви разкажа за ракетата „Мъркюри-Редстоун“, благодарение на която по-малко от месец след полета на Юрий Гагарин НАСА успява да изпрати свой астронавт в космоса – Алън Шепърд.

„Мъркюри-Редстоун“ дължи своето съществуване на една друга ракета – „Фау 2“, разработена от Вернер фон Браун и неговия екип по времето на Втората световна война в тяхната родина Германия. Фон Браун и колегите му се предават на Съюзниците след края на войната и след това започват да работят за нуждите на американската армия. Първоначално те получават назначение във Форт Блис, Тексас, но малко по-късно са прехвърлени в Хънтсвил, Алабама.

Американската войска, подобно на немската през 30-те години, разглежда ракетостроенето като придатък на артилерията. След като през 1950 г. екипът на фон Браун се настанява в Хънтсвил, той започва работа по проект, наречен „Хермес 1С“, за създаването на нова ракета, базирана на „Фау 2“. Според началните планове ракетата трябва да притежава далекобойност от 800 километра. Скоро обаче дизайнът е променен – за да се ускори разработката, обхватът е скъсен до 300 километра, но за сметка на това ракетата е изключително мобилна и подходяща за работа в полеви условия.

На 8-ми април 1952 г. новата ракета получава название „Редстоун“. Ето какви са нейните оригинални характеристики: тя е едностепенен носител, който след прикачването на бойна глава има тотална дължина от 19.2 метра и диаметър от 1.78 метра. Следващите модели са дълги 21 метра и имат стартово тегло от 28 000 килограма. Единичният двигател „А7“ генерира 334 килонютона тяга за 110 секунди, а горивната комбинация е същата, каквато е и при „Фау 2“: течен кислород плюс смес от 75% етанол и 25% вода. Първият изпитателен полет е проведен на 20-ти август 1953 година, а през 1958-ма ракетата е въведена официално в редовна експлоатация.

За космически цели ракетата „Редстоун“ е избрана от НАСА през 1959 година, като се предвижда тя да извежда в космоса по суборбитална траектория 1 300-килограмова капсула с един астронавт на борда. За да бъде пригодена за пилотирани полети са направени общо около 800 модификации на отделните компоненти. Резултатът е надежден носител, който вече носи името „Мъркюри-Редстоун“.

Първият опит за безпилотно изстрелване на „Мъркюри-Редстоун“ е проведен на 21-ви ноември 1960 г. и той е останал в историята под названието „Четириинчовия полет“. След запалването на двигателя „А7“ ракетата се издига едва на 4-5 инча, т.е. на около 10-тина сантиметра, преди двигателят й да се самоизключи. „Мъркюри-Редстоун“ пада на площадката във вертикална позиция, но не се взривява, след което се активират двигателите на кулата за аварийно спасяване. Интересното е, че отлита само кулата, която се извисява височина от около 1.2 километра, преди да падне обратно. Самата капсула остава прикачена за ракетата и тя разгръща парашутите си – първо спирачния, после основния, а накрая – резервния. Парашутите увисват отстрани на ракетата. Това е най-срамната авария в рамките на целия проект.

Само месец по-късно, на 19-ти декември, е проведено ново изстрелване с ракета „Мъркюри-Редстоун“ и празна капсула. Този път всичко е наред и  полетът е напълно успешен. Мисията продължава 15 минути, а капсулата достига до височина от 210 километра, след което се приводнява в Атлантическия океан.

На 31-ви януари 1961 година е организирано първото изстрелване на ракета „Мъркюри-Редстоун“ с шимпанзе на борда на име Хам. Шимпанзето оцелява и се връща на Земята посредством приводняване в океана. Полетът обаче не е съвсем безпроблемен – по време на мисията е отчетен нежелан спад в налягането на капсулата, както и някои други дребни аномалии. Космическият кораб „Мъркюри“ все още не е готов да превозва хора.

Затова ръководството на проекта решава на 24-ти март 1961 година да изстреля нова ракета „Мъркюри-Редстоун“ без човек на борда. Макар че полетът е напълно успешен и корабът този път е одобрен за пилотирани мисии, забавянията костват на САЩ възможността да се превърне в първата държава, изпратила човек в космоса. Юрий Гагарин, съветският космонавт, обикаля Земята на 12-ти април 1961 година.

Полетът на Алън Шепърд, първия американски астронавт, става факт на 5-ти май – по-малко от месец след мисията на Гагарин. Макар и абсолютен триумф за НАСА, американската агенция остава на второ място в голямата надпревара. На 25-ти май президентът на САЩ Джон Кенеди изнася реч, в рамките на която пред американските ракетни специалисти е поставено сериозно предизвикателство – до края на десетилетието до Луната да бъде изпратен астронавт, след което да бъде върнат успешно на Земята. Започва лунното съревнование между СССР и САЩ, което завършва с пълна победа на американската космонавтика през 1969г.

vlastta.bg