Тя е легенда на прозападните по време на соца музикални жанрове джаз и суинг. И е толкова добра като изпълнител, толкова убедителна в това, което прави, че соц цензурата трябва да преглътне пропагандата и да признае, че Леа е явление.
Родена е на 13 август 1923 г. в Дупница, но израства в Цариград. Семейството й емигрира, заради комунистическите убеждения на баща й – един от участниците в атентата в черквата „Света Неделя“. В Турция Леа е заедно с родителите си и четирите си сестри. Семейството живее бедно. Баща й е художник, не заработва достатъчно за толкова гърла. Въпреки това държи на образованието на децата си. Леа учи в “ Робърт колеж“. Пее в детския хор на Българската екзархия и в същото време рисува. Иска да стане художничка – като баща си. Или… оперна певица? – Всъщност, ще признае по-късно тя, в операта й харесвала не толкова музиката, колкото… пищните костюми. Колебанията й решава с един замах оперната прима Илка Попова, която след като изслушва Леа, откровено й казва, че тя няма достатъчно данни за оперно пеене. Леа не се сърди, напротив – доверява се на мнението й и двете стават приятелки.
Леа е покосена от инсулт през 1979-а, но успява да се възстанови и продължава да диша със сцената, макар гласът й да е леко променен. Същата година „Балкантон” най-сетне издава нейна плоча – след близо 30 години на сцената.
През 1983-а я застига втори мозъчен удар. Половината й тяло е парализирано, трудно движи левия си крак, а лявата й ръка остава неподвижна. Губи глас и чувство за ритъм. Неистовата й воля обаче пак я издига до сцената – Леа отново се качва на високи токове, научава се да пее в полуречитатив, характерен за късните й записи. Музикалните специалисти отбелязват, че тъй като не може да пее повече суинг, започва да изпълнява шлагерите на съпруга си Еди Казасян, които преди това не харесвала особено. Не отказва и турнета в чужбина, прави серия концерти и с Тодор Колев в „Новотел Европа”.
И така – до 28 май 1986 г., когато рак слага край на лентата на живота й. Отива си на 62 години, два месеца преди рождения си ден 13 август.
Остават записите…
А Леа никога не е имала тъжни спектакли. Нейните винаги са били пищни, смешни, танцуващи. Тя, като една истинска клоунеса, не може да си позволи да бъде тъжна. „На сцената и пред любимия трябва да имаш поне 13 лица“, обичала да казва Леа. И веднъж сложила маската на щастието, тя никога не я свали.
Леа Иванова е била най-известният българин в чужбина през 60-те години на миналия век. В собствената й страна името й се споменавало шепнешком.
Като в шлагера й „Шу-шу“, възкресен в наше време от Мариус Куркински. Джаз и суинг певица през 40-те с песните на Ела Фицджералд, преди това с бедно детство в Цариград, но със завършен френски лицей. Комунистическата власт забранява песните й, естрадни шлагери и вариететни шансони от епохата, развращавали младежта.Пращат я в трудов лагер, на два пъти. Дават й да подпише документ, за да продължи да пее. Тя е на 27, животът й е тогава или никога. Подписва листчето, завършващо с: „Ако някъде съобщя, да бъдат взети мерки спрямо мен, каквито милицията намери за добре.“ Това е пропускът към световната й кариера и едновременно трагичният й печат.
Ив Монтан и Гойко Митич полудават по нея
В две поредни години (1978 и 1979) Леа Иванова общува в Париж с Ив Монтан. Френският певец и актьор от италиански произход споделя суперлативите, които сипят френските вестници за изпълненията й. Тя идва от зали и клубове, в които са гостували единствено изпълнители от ранга на Марлене Дитрих, Хари Белафонте, Том Джоунс, Ърта Кинг и др.
Ив Монтан признава пред българката, че е омагьосан от нея и я моли за среща. Очевидци твърдят, че тя е осъществена. И то не веднъж. Моментът за Монтан е деликатен. Той току що е приключил световно обсъждания си роман с Мерилин Монро. Съпругата му, актрисата Симон Синьоре не е преглътната публичното унижение. Какво точно се е случило между Ив и Леа, остава тайна.
„Индианският вожд” на германското кино Гойко Митич също пада жертва на всепобеждаващия чар на певицата. Той е 17 години по-малък, но Леа изглежда поне 10 г. по-млада от възрастта си. Запознават се във „Фридрихщадтс палас”, където Митич е поканен от Апостол Карамитев – стар приятел на Леа и Еди. Гойко остава поразен щом я вижда. Апостол ги запознава зад кулисите.
„Индианецът” изпраща кошници с рози, кани я на снимките на „Синовете на Великата мечка.“ Леа обаче не отстъпва пред ухажването му. Години по-късно, когато Гойко става знаменитост, тя призвана пред колежки: „Можех да имам този мъж, но нали съм си загубена…“
