Марлон Брандо – живот като вихър с шлейф от скандали (ГАЛЕРИЯ)

Красив, абсолютно непредсказуем, жесток и благороден eдновременно, Марлон Брандо преминава през живота като вихър, влачейки след себе си шлейф от скандали, незаконнородени деца, разводи и семейни трагедии. Роден е на 3 април 1924 г. в Омаха, щата Небраска (САЩ). Умира на днешната дата 1 юли, 2004 г. в болница, на 80-годишна възраст. Ако беше жив, днес Брандо щеше да навърши 96г.

Израства в семейството на търговец на строителни материали, който обръщал малко внимание на чувствителната му майка, която не е успяла да се реализира като голяма актриса. Без да завърши училище, Марлон се премества да живее при по-голямата си сестра в Ню Йорк. Препитава се, работейки какво ли не – шофьор на камион, диспечер на асансьор в небостъргач, продавач на лимонада.

После постъпва във военно училище в Минесота, откъдето е изключен, и се заема с изучаване на актьорско майсторство в курсовете на знаменитата Стела Адлер към Новия център за социални изследвания в Ню Йорк. Играе малки роли в театъра, а от 1944-а година пробива на Бродуей. Дебютира в пиесата „Аз обичам мама“, а през 1950-а и в киното (във филма на Фред Цинеман „Мъже“ (Battle Stripe), в който изпълнява ролята на парализиран инвалид от Втората световна война. Междувременно продължава театралното си обучение в прочутото „Актърс студио“.

Брандо заминава за Холивуд, но за кинаджиите там не е лесно да се сработят с чудак като него, демонстративно отправящ предизвикателства към  всички, работещи в знаменитата „фабрика за сънища“. Този абсолютен „дивак“, който никога не сваля протритите джинси, късата тениска и смачканото сако, не изпитва и най-малкото желание да се научи на обноски. Винаги прави всичко наопаки. Обижда именити журналисти, нагрубява продуценти, предпочита рева на мотоциклетите „ягуар“ и обикновените домашни прислужници пред техните изискани господарки.

Всички щатни холивудски красавици се впускат на лов за младия самец. Но Марлон презрително ги пренебрегва. Увлича се повече по обикновени момичета с латиноамерикански или азиатски произход, тъмна кожа, живи очи и природна грация. „В тях го няма този дяволски холивудски фалш – неизменно отвръща „дивакът“ на подмятанията на любопитните. – Те са истински“.

Любопитното е, че пада в плен на собственото си увлечение по екзотиката. Главата му завърта младата индийска актриса Анна Кашфи, която буквално го омаяла с романтичните си разкази за далечна Индия, за годините, прекарани край бреговете на Ганг, за философията и древната мъдрост на страната от Изтока. Брандо вярва, че е срещнал единствената и неповторима „истинска“ жена, за която винаги е мечтал.

Макар и церемонията по бракосъчетанието да преминава в пълна секретност, още на следващия ден младоженецът е неприятно сюрпризиран от разкритията на жълтата преса. Работникът от Уелс Уилям Патрик 0’Калахън обявява пред целия свят, че Анна не е никаква индийка, а негова родна дъщеря, родена в Индия, където той работел по строежите на железопътни линии. В началото тя става модел, а по-късно пристига с намерението да завладее Холивуд.

Цялото му имущество по това време е един барабан, грамофон, червено пиано и купчина книги, разбира се и гардероб, пълен с потници и сини джинси. Такъв го вижда за пръв път драматургът Тенеси Уилямс, който по това време издирва изпълнител за ролята на Станли Ковалски в своята пиеса „Трамвай „Желание“. След два месеца в бой на шега зад кулисите му счупват носа, който зараства неправилно и … новото поколение американци се сдобива със своя нов секссимвол.

Брандо става известен актьор през 1947-а, изигравайки главната роля в спектакъла „Трамвай „Желание“, поставен от Елия Казан. Повтаря ролята и в екранизацията на пиесата през 1951-а. Той е най-младият носител на „Оскар“, а също и на наградите на Британската киноакадемия и на нюйоркската кинокритика.

Изключителен фурор предизвиква неговата демонстрация на церемонията по връчването на академичните награди „Оскар“. Брандо праща една индианка, която да обяви, че отказва да получи статуетката и да използва възможността да изкаже от трибуната своя протест за тежкото положение на изконното население на Америка.

Изключителен фурор предизвиква неговата демонстрация на церемонията по връчването на академичните награди „Оскар“. Брандо праща една индианка, която да обяви, че отказва да получи статуетката и да използва възможността да изкаже от трибуната своя протест за тежкото положение на изконното население на Америка.

Марлон Брандо се жени и развежда 4 пъти. Но на собствения си остров сред Тихия океан живее най-дълго с полинезийката Тарита, без да има сключен брак с нея. По това време разочаровалият се напълно от Холивуд актьор се чувства истински щастлив. Започва да пълнее неудържимо и много скоро предишното му мускулесто тяло става неузнаваемо дебело и отпуснато. Затова и предпочита да не се явява много на публични места, за да си спести ехидните коментари в пресата.

За двадесет години почти не напуска екзотичното си убежище. Налага му се рядко да го прави – най-вече, когато е заставен от семейните неуредици и проблеми с многобройните си деца (законни и незаконни). Той например прави всичко възможно, за да не попаднат и те в шоубизнеса. В никакъв случай не иска да се превръщат в част от това безумие и лицемерие, наречено „Холивуд“. Следвайки това свое убеждение, Брандо се държи като истински тиран с тях.

Умира на 1 юли, 2004 г. в болница, на 80 годишна възраст. Прахът на актьора е разпръснат една част – над остров Таити, а другата – над Долината на смъртта.

twig.bg