Водещи новини
Ла Ринконада, най-високият град в света. Злато и липса на закони
Публикувана
преди 6 годинина
От
Ива ОприковаЛа Ринконада със своята надморска височина от 5100 метра е толкова високо в планината, че метеорологични условия на града приличат на тези на западния бряг на Гренландия, въпреки че градът се намира само на 14 градуса от екватора. Лятото е влажно, а зимата суха – дните са студени и нощите смразяващи. Средната годишна температура в Ла Ринконада е само 1.2 градуса по Целзий.
В действителност, трябва да отбележим, че Ла Ринконада е по-скоро селище, отколкото град
Не съществуват нито адекватни пътища, нито водопровод или течаща вода, да не говорим за канализация. Къщите са направени от гофрирани ламарини без изолация. Всички мъже работят в мините, докато жените продават стоки, търсят злато в необработените изхвърлени скали от мините или, за съжаление, изкарват парите си с проституция. Миньорите извличат златото от мината на ръка, използвайки живак – второто най-разпространено вещество, което може да се намери тук, след златото. Земята, въздухът, водата и снегът в Ла Ринконада, заедно с почти всичко непосредствено около него, са изключително замърсени и опасни. Ако класифицираме Ла Ринконада като град в пълния смисъл на думата, то той вероятно може да бъде сред фаворитите за „най-беден и тъжен град в света.“
За разлика от много други минни градове в Перу и по света, Ла Ринконада не е собственост на нито една компания
Напротив, почти всички работещи мини са неформални работници, или с други думи, незаконно трудещи се. В този град няма администрация и няма закони. Абсолютно нищо от спечеленото не отива в развитието на града и подобряването на условията на живот. Икономиката е нерегулирана – по-голямата част от златото, което излиза от планината, отива направо на черния пазар без да бъде регистрирано по никакъв начин.
Още по-странно и шокиращо е, че дори миннодобивната компания Corporación Ananea не плаща заплати на работниците си. Вместо това трудовите взаимоотношения тук действат под архаична система на труда, наречена cachorreo. При тази система служителите работят тридесет дни без заплащане, а на тридесет и първия им е позволено да вземат толкова руда, колкото могат да носят на уморените си рамене. Няма начин да се каже колко точно злато може да съдържа скалата и често в нея може да бъде открито много, много малко злато. И все пак, хиляди хора се трудят през месеца с надеждата да се окажат на печалба вследствие на този единствен ден, в който те работят за себе си.
vlastta.bg