На 1 февруари 1709 година на безлюдния остров на архипелага Хуан Фернандес в Тихия океан е открит шотландския моряк Александър Селкирк. Прекарал е 4 години и 4 дни на острова.
Бил прост моряк, потомък на малкото шотландско градче Ларго, разположено на брега на Северно море. И до днес малка стара къща, в която този човек е живял , стои на една от улиците . Туристите често идват тук, за да се срещнат с домакинството на Робинзон – в къщата се съхранява сандък с моряшки пистолет и кокосова чаша, направена лично от него.
Александър Селкирк е бил на 27 години, когато е отишъл на бреговете на Южна Америка през 1704 г. Палав и своенравен, постоянно е бил в конфликт с капитана на кораба. След поредната кавга, станала край остров Мас-а-Тиера, Селкирк настоява той да бъде изоставен, капитанът отговаря на искането му незабавно.
Александър Селкирк е имал някои неща необходими за оцеляването: брадва, пистолет, запас от барут , Библията. Страдайки от самотата, Селкирк свикнал на острова и постепенно придобил необходимите умения за оцеляване. От растителните култури Селкирк открива дива ряпа, зеле и черен пипер и някои горски плодове.
За да не забрави английската реч, постоянно четял Библията на глас, той не казва,че е бил благочестив човек, просто така е чувал поне някаква реч. Когато дрехите му започнали да се изчерпват, започнал да използва кожи от кози. Той намерил и стари обръчи от бъчва и успява да направи сходство на нож от тях.
Спасител идва при него на 1 февруари 1709 г. Това е английски кораб Дюк, с капитан Удс Роджърс. С годините на самота характера на Селкирк много се е променил, от предишния гняв не останал и следа. Изненадващо, той не обвинява никого за своето нещастие и просто се зарадвал на дългоочакваното му освобождаване.
Връщайки се в родния си град Ларго, Селкирк първо заживява спокойно; посещава бара, където говори за приключенията си. Съдейки по спомените на съвременниците му, той е бил добър разказвач.
В 8 ч. на 13 декември 1721 г. Александър Селкирк умира от жълта треска и според обичая е погребан в морето.
Научавайки тази история Даниел Дефо решава да я романизира. Така се появява романът „Приключенията на Робинзон Крузо“.
