„Гуруто“ на Брекзит и начина му на мислене

Искате ли да знаете в каква посока върви Великобритания по време на премиерския мандат на Борис Джонсън? Тогава прочетете блог-постовете на най-влиятелния представител на екипа му.

Написаното от Доминик Къмингс дава уникален поглед към света на специалния съветник на премиера, който сега определя посоката на управлението на Джонсън, Брекзит и бъдещето на Кралството.

То разкрива мотивацията на Къмингс да подкрепи Брекзит, неговите страсти (Ото фон Бисмарк, теория на вероятностите, шах) и неговите вражди (с Дейвид Камерън, Джордж Осбърн и повечето политически анализатори). То също така показва революцията, която се подготвя в публичната администрация и политическата система, която според Къмингс твърде дълго е оставяла процедурите и традициите да пречат на ясните цели.

Той визира всичко – от малките до големите проблеми и от ремонта на офисните асансьори до напускането на Европейския съюз.

Оправянето на асансьорите? Да!

През 2014 г. Къмингс пише, че асансьорите в Министерството на образованието са разбити от много време насам и все още никой не ги е ремонтирал. Заедно с това той размишлява за първата си изява в правителството от 2010 до 2014 г. като дясната ръка на тогавашния министър на образованието Майкъл Гоув.

Къмингс описва десетките опити асансьорите да бъдат поправени – всичките неуспешни. В един момент постоянният секретар лично се заема със задачата по ремонта им, толкова е бил ядосан заради тях. Накрая се оттегля и трудно преодолява провала си в тази област.

Историята е една от многото, описани в блога на Къмингс. И основният акцент в нея реално не са асансьорите.

Непреодолимият проблем с асансьорите всъщност подсказва донякъде какво реално се случва в институциите на Великобритания, категоричен е Къмингс. По-голямата част от времето на служителите минава в борба с хаоса, а не в реализация на приоритетите и създаване на нещо ценно и смислено.

Впечатляващ и плашещ

Като директор на кампанията за Брекзит Къмингс беше задкулисният идеолог на показното шоу на Джонсъс около референдума за напускане на ЕС. Заедно двамата политици имат решаваща роля за осигуряването на гласовете в полза на Брекзит. Къмингс е назначен като старши съветник още в първия ден на Джонсън на „Даунинг Стрийт“ 10, а той и Джонсън си поставят задачата да реализират Брекзит до 31 октомври, независимо с или без сделка, на всяка цена.

След три години далеч от политическия фронт, през които блогът е основният му начин да заявява мнението и позициите си пред света, Къмингс изведнъж се оказва с повече власт от всякога.

Той заема кабинета точно до този на премиера и представители на администрацията казват, че въпреки присъствието на Еди Листър – бившия шеф на кабинета на Джонсън от кметството на Лондон – Къмингс е „най-влиятелният човек в правителството“ и „този, който задава насоките“.

Представител на администрацията казва, че намира Къмингс за много впечатляващ, но и плашещ и доста стряскащ.

Самият той твърди в блога си не особено убедително, че репутацията му на човек, който всява страх, е преувеличена.

През 2017 г. Къмингс пише, че въпреки твърденията в медиите, не обича конфронтациите и караниците, но подчертава, че е силно мотивиран да прави нещата по определен начин и не се стреми всички да го харесват. Той обаче вече спечели на своя страна някои от хората на „Даунинг Стрийт“. Един от членовете на кабинета казва, че не е имал никакви проблеми с Къмингс и смята неговата целенасоченост и решимост за положително качество.

Първите му дни в правителството са свързани с реализацията на някои от редовните теми в обширните му онлайн писания.

Той вярва във военния принцип на „директовното управление“ (Auftragstaktik) – идеята, че лидерството означава да се дават на подчинените кристално ясни стратегически цели. Маниакалното фокусиране върху датата за Брекзит – 31 октомври – има всички характерни черти на кампания на Къмингс. Той дори поръчва да бъде поставен обратен брояч на „Даунинг Стрийт“.

Защо Къмингс иска Брекзит толкова силно?

Блогът му дава известен ориентир защо Къмингс е толкова враждебно настроен спрямо Евросъюза.

Той всъщност не е идеолог на Брекзит. В пост от май 2018 г. пише, че никой не знае дали Великобритания може да „извлече максимума от Брекзит“ в 10, 20 или 30-годишен период. Къмингс не се определя като консерватор, либертарианец, популист или нещо друго. В есе от януари 2017 г. той излага мотивите си за присъединяването към кампанията за Брекзит.

Там пише, че категорично 1) смята връщането към протекционизма от 30-те години за катастрофално, 2) най-бързият път към това е да се продължи без демократичен контрол върху имиграцията или политиките за правата на човека за терористи и други сериозни престъпници. Затова според него най-добрата политика от практическа гледна точка е да се ограничи за известно време имиграцията на неквалифицирани хора и да се увеличи имиграцията на хора с ценни умения и качества.

Това, продължава Къмингс, изисква излизане от Евросъюза. В заключение, той се надява, че това ще накара останалата част от Европа да ограничи имиграцията и съответно да намали екстремистките сили, които в противен случай ще се опитат да унищожат свободната търговия.

Цитатът загатва, че вместо да бъде „опасният радикал“, който някои от критиците му виждат, Къмингс се възприема като анти-екстремист, който се стреми да възстанови доверието на обществеността в политическата система.

Войната и историческите грешки, довели до нея, са честа тема в писанията му („малцина осъзнават какъв късмет извадихме, че избегнахме ядрена война по време Кубинската ракетна криза“).

Друга основна тема е идеята за „разклоняващи се истории“ – многото възможни посоки, в които събитията могат да се развият във всеки момент. Ако Бисмарк бе загинал при атентат през 1866 г., щяла ли е да се случи Първата световна война, и съответно щял ли е Ленин да дойде на власт, или Хитлер?

Принципът на разклоняващите се истории, пише той, „би трябвало (макар че не успява) да ни накара да прилагаме изключително интелигентен фокус върху тези области, които могат да се развият катастрофално, като случайно избухнала ядрена война, за да се опитаме да стесним гамата от възможни истории.“

Вместо това, по негови думи „повечето хора в политиката прекарват почти всичкото си време в тривиални неща.“

Науката на управлението

След като освободи Великобритания от Евросъюза в края на октомври, което звучи по-лесно на думи, отколкото на практика, постовете на Къмингс показват, че следващата му мишена ще е управленската машина на Кралството. В деня, в който Джонсън получи ключовете за „Даунинг Стрийт“, Къмингс беше заснет в най-важната сграда в страната с тениска, рекламираща фирмата на Илон Мъск – Open AI. Това може и да не е било произволен избор на облекло.

В блога си той никога не пропуска възможността да приложи научни принципи в областта на вземането на политически решения.

В пост от декември 2014 г. той се оплаква, че правителствените институции действат така, „че да изключат от властта учените, математиците и хората от света на стартъпите или Създателите, според понятията на американския физик Стив Хсу“.

В хилядите думи, които Къмингс посвещава на недостатъците на управленската машина, той се оплаква от неспособността й за бързо реагиране на грешки; от бавната и объркана, а често и липсваща обратна връзка; от системата на „приоритетно преместване“, при която некомпетентни членове на екипа биват премествани на работа другаде в администрацията, вместо да бъдат уволнени; от гъвкавия режим на работно време, при който ключови фигури от администрацията отсъстват, когато трябва да се планират важни оповестявания на решения.

Като цяло Къмингс заклеймява властта, че възприема провала като нещо нормално, а не като нещо, което трябва да всяка цена да бъде избегнато. И той предлага части от нея да бъдат „ампутирани“ като необходима мярка, която включва и уволнението на „хиляди ненужни хора“.

Докато работи с Гоув, той успява да ореже броя служители в министерството с повече от една трета и намалява наполовина текущите разходи, хвали се самият Къмингс.

Освен това намалява двойно състава на пресслужбата и орязва с 95% бюджета за комуникации. Ефективността на работата бързо се подобрява и той смята, че би се подобрила още повече, ако съставът на администрацията в министерство е намален още веднъж наполовина.

В блог-пост от 2014 г. той се оплаква, че Маргарет Тачър не е заложила на „пълна реформа на държавната администрация със съответното министерство, което да се занимава с това“ като допълва, че „ако тя беше много по-революционна в подхода си, много повече неща можеха да бъдат направени (въпреки че такъв ход естествено би бил крайно рисков залог за всеки премиер, който наистина би опитал да го стори, и можем да разберем защо тя се е отказала от това).“

Ако Къмингс и неговият шеф успеят да преминат през бурните води на Брекзит в следващите месеци, той има шанса да играе ва банк и да направи желаната промяна.

Той предлага идеята в кабинета да се въведат министри, които не са от парламента. Сред предложенията му са създаване на правителствени агенции по модел на DARPA, поделението за технологични разработки на американското Министерство на отбраната, първоначално основано в отговор на изстрелването от СССР на „Спутник“; работа върху нова международна лунна база, която да спомогне за развитието на световната дипломация; и промяна на залите за заседания на кабинета и залата за срещи на кризисния комитет COBRA, така че той да прилича повече на контролния център на НАСА.

Къмингс казва, че някои стари колеги го съветват да не пуска тези идеи в интернет, защото не искат тълпата за втори референдум да ги вижда.

Но той смята, че такива идеи „трябва да бъдат наливани в гърлото на хората, практически с насочено срещу тях оръжие.“

Един представител на кабинета коментира: „Той знае, че не може да направи нищо такова, без да са минали общи избори. Големи реформи в Уайтхол изискват силно мнозинство, а не може да се осигури такова, без да се реализира ангажиментът за Брекзит.“

Нова Великобритания

Някои от позициите, изразени в блог-постовете, дават представа за непосредствената насока, в която ще върви правителството на Джонсън. Всеки, който се чуди дали премиерът ще влезе в съюз с Найджъл Фараж, ще се пита дали Къмингс все още смята, че Фараж „е отблъснал милиони гласоподаватели (особено от средната класа)“ по време на референдума.

Тези, които се опитват да отгатнат дали „Даунинг Стрийт“ работи за Брекзит без сделка през октомври, общи избори, или и двете, може да разгледат изводите, до които Къмингс стига на база компютърния шах и поуките от историческия му идол Бисмарк.

Той пише, че най-добрите компютри изглежда правят ходове в шаха, които запазват възможно най-широка гама от алтернативи за в бъдеще, точно както най-ефективният човек в политиката, за който имаме надеждни източници – Бисмарк, винаги е действал на принципа „дръж две маши в огъня“.

Блог-постовете са и основа за по-големи концепции.

В мащабната визия на Къмингс, Великобритания би заела „централна роля в решаване на най-мащабните проблеми на човечеството и оформянето на новите институции, изместващи ЕС и ООН, които ще възникнат по време на болезнения преход, през който ще премине светът в следващите десетилетия.“

Но първо той трябва да реши проблема с Брекзит – Гордиев възел, който води до падането на двама премиери и може да повали и още един, наравно с „дясната му ръка“. За Къмингс, напускането на ЕС ще премахне поредно препятствие пред неговата визия за Великобритания.

Неуспехът на Уайтхол да го постигне, подобно на ремонта на „скапаните асансьори“ в Министерството на образованието, подчертава неефективността, която той иска да премахне, по всеки възможен начин.