Connect with us

Коментари

Глад за работна ръка в Германия

Публикувана

на

„Имам маса за вас, но за съжаление няма кой да ви сготви“, казва собственикът на ресторанта по телефона. Звучи като шега, но не е: в цяла Германия има недостиг на готвачи и обслужващ персонал. Но не само ресторантите страдат от недостиг на работна ръка: влакове не пътуват, защото липсват машинисти; куфарите се трупат по летищата, защото няма кой да ги натовари; детски градини връщат молби за прием поради липса на възпитатели.

Недостиг на кадри в много сфери

Според проучване на Асоциацията на германските индустриално-търговски камари, 56% от предприятията се оплакват от липса на служители и определят това като един от най-големите рискове за бизнеса.

В момента Федералната агенция по заетостта регистрира недостиг на работна ръка в 148 професии. Средно осем месеца са необходими на един дом за стари хора, за да намери медицинска сестра. Строителните компании трябва да отделят половин година, за да намерят служител в областта на гражданското строителство. В цялата страна са обявени над 1,7 милиона свободни работни места.

Гладът не е само за специалисти

„Преди пет до десет години пускахме реклами, за да продаваме услугите си. Днес публикуваме обяви във всички видове медии, за да набираме служители“, оплаква се Маркус Винтер, управляващ директор на доставчика на индустриални услуги „IDS“ в Баден-Вюртемберг. В компанията работят около 750 души, повече от 20 позиции остават незаети: от ключари до бояджии, от шофьори на мотокари и монтажници до шофьори за доставка на напитки.

„Вече нямаме проблем само с квалифицираните работници, а и с общата работна ръка“, отбелязва Винтер. Дори работните места за хора без професионално обучение вече не могат да бъдат адекватно запълнени.

Поколението на бейби бумърите скоро излиза в пенсия

Недостигът не е изненада. Демографските промени се усещат. Германия губи около 350 000 души в трудоспособна възраст годишно. Въпреки това бейби бумърите ще се пенсионират до няколко години. Експерти като Херберт Брюкер, професор в Института за изследване на заетостта в Нюрнберг, прогнозират, че до 2035 г. на германския трудов пазар ще има около седем милиона души по-малко.

Това огромен недостиг, който не може да бъдат запълнен с местна работна ръка, нито с имиграция от Европейския съюз. Според Брюкер броят на имигрантите от ЕС постоянно намалява. „Доходите в другите страни от ЕС се изравняват, а те самите са засегнати от демографските промени.“ Потенциалът на младите хора, желаещи да емигрират, е до голяма степен изчерпан в ЕС, казва той.

Законът за чуждите квалифицирани работници не работи

За да се компенсира настоящият недостиг на пазара на труда, 400 000 имигранти от страните извън ЕС ще трябва да идват в Германия всяка година – и да остават там. От 2012 г. насам специалистите с висше образование могат да идват в Германия с т.нар. синя карта на ЕС. През 2020 г. влиза в сила и Законът за чуждите квалифицирани работници, който включва и професии, за които не се изисква висше образование.

Това обаче не работи според очакванията, и то не само защото малките и средните предприятия в Германия все още срещат трудности при наемането на чуждестранни квалифицирани работници. Тридесет хиляди специалисти дойдоха в Германия през 2020 г., в същото време 20 хиляди напуснаха страната. Изследователят на пазара на труда Брюкер казва, че това е разочароващо.

Германското правителство иска да реформира закона, така че да бъде отворен пазарът на труда за квалифицирани работници, които имат трудов договор, но все още нямат призната в страната професионална квалификация. Тя ще може да бъде получена и с помощта на германски работодател.

Обучение на работното място

Предприемачът Маркус Винтер вече забелязва сред клиентите си в промишлеността, че някои запълват позиции с неквалифицирани работници. „Според моите оценки около 20% от тях не са квалифицирани, а полуквалифицирани работници“, казва той.

Почти всички страни в света имат напълно различни системи за обучение от Германия, казват от Асоциацията на германските индустриално-търговски камари. Те се надяват, че реформата на имиграционното законодателство ще улесни и неговото прилагане. „Проблемът започва с процеса на издаване на визи, при който документите се изпращат по целия свят, и завършва с държавната администрация, която невинаги прилага сложните разпоредби по еднакъв и прозрачен начин.“

Повече работни места за бежанци?

Адвокат Бетина Офер, която консултира компании, които искат да наемат чуждестранни работници, казва, че дори с подписан трудов договор е трудно да се уреди среща в германското посолство, за да се кандидатства за виза, а процедурите по проверка могат да отнемат месеци. „Винаги има подозрение, че по някакъв начин моите клиенти искат да вкарат чужденци тук. Сякаш не разбират, че работодателите просто си търсят работници.“

Офер смята, че това се дължи на „дълбоко вкоренено дефанзивно отношение“ на германските имиграционни власти. „Нуждаем се от промяна на парадигмата тук. Всеки работник, който идва при нас, е ценност за страната ни.“

Предприемачът Маркус Винтер се надява, че ще има промени и в законодателството за предоставяне на убежище. Пречките пред бежанците, които искат да работят, са твърде големи. От 2016 г. насам Винтер е наел на работа почти 300 бежанци. Въпреки проблемите с езика и интеграцията на новите служители, търсещите убежище представляват голям потенциал, казва той.

Материалът е публикуван в DW

Facebook Comments Box
Реклама
Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Advertisement

Facebook

Календар

август 2022
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031 
Advertisement