Ето какво е поискала България от САЩ за самолетите F-16 /пълен опис/

САЩ съобщиха късно в понеделник, че е започнала процедура за преговори с България за самолети F-16 C/D Block 70/72, въоръжение за тях и обучаване на персонал и пилоти. Посочената сума е с над 1 млрд. лева над одобреното от парламента в София, което предизвика във вторник коментари в България и наложи компанията „Локхийд Мартин“ и посолството на САЩ да направят специални изявления, в които се обяснява за какво става дума.

Основният момент е, че това не е оферта, а максималната цена спрямо това, което потенциално може да поиска България.

Но в първоначалното съобщение е изброено относително подробно какво по-точно е поискало българското правителство от „Локхийд Мартин“ и някои елементи и въоръжение са в толкова ограничени количества, че тепърва трябва да се види дали по тяхната по-ниска цена или брой може – и има смисъл – да се преговаря. Възможно е също сумата да бъде разбита на различни последващи поръчки, както и да бъде намалена с помощ от специалната програма на Вашингтон за подпомагане на съюзници, желаещи да заменят старото си съветско оборудване с американско.

Ето какво се съдържа в описа, разпространен от агенция към Пентагона:

8 самолета F-16 C/D Block 70/72

10 двигателя F110 General Electric (2 от тях са резервни)

Бордова електроника

– 10 броя (вкл. 2 резервни) Link-16 – това е защитена срещу електронно заглушаване система за тактическо разпространяване на информация, навигация и разпознаване (Multi-Functional Information Distribution System (MIDS) – JTRS (MIDS-JTRS), използвана и на самолети от партньорски държави

– 9 броя (вкл. 1 резервен) Improved Program Display Generator (iPDG) – система, позволяваща видео и графични/анимирани цветни изображения с висока резолюция на дисплей, разположен между коленете на пилота

– 9 броя (вкл. 1 резервен) радари AN/APG-83 Active Electronically Scanned Array (AESA)

– 4 броя AN/AAQ-33 SNIPER Targeting Pod – устройство, благодарение на което пилотът/екипажът може визуално да засече, инедтифицира и атакува тактически цели от разстояние извън обсега на повечето зенитни системи, което е особено голямо предимство при унищожаването на противовъздушна отбрана.

– 9 броя (вкл. 1 резервен) компютри Modular Mission Computer (MMC) 7000AH

– 9 броя LN-260 интегриран GPS/INS (EGI)

– 9 броя 20-мм оръдия M61 Vulcan

– 16 броя ракети въздух-въздух със среден обсег AIM-120C7 и 1 брой резервна система за насочването им

– 24 броя ракети AIM-9X Sidewinder плюс: 8 броя от този модел, но само за трениране (CATM) на монтирането им на самолета и тестове за използването им без стрелба; 4 броя резервни системи за тактическо насочване и 4 броя от същите системи, но за обучителни цели.

– 48 броя LAU-129 – вид гондола за окачване на различен вид въоръжения

– 15 комплекта от GBU-49 Enhanced Paveway II – 250-килограмова бомба с лазерно насочване срещу стационарни и движещи се наземни цели

– 15 комплекта GBU-54 Laser JDAM – това е 250-килограмова бомба Мк-82 с монтирано устройство за активно откриване на маркирани с лазер мишени, разработка на Boeing Defense

– 28 броя GBU-39 – това са 110-килограмови „бомби с малък диаметър“ (SDB-1) с прецизно насочване

– 24 броя детонатори FMU-152, които могат да се настройват за задействане в широк диапазон – от незабавно при контакт с целта до 24 часа след това

– 24 броя MK-82 (Tritonal) – това са 227-килограмови бомби с експлозив, съставен от 80% TNT и 20% алуминий

– 6 броя бомби MK82, но от вид, предназначен за атака с ограничени вторични щети

– 13 броя MAU-210 – това са устройства за цифров контрол (Enhanced Computer Control Group или ECCG), монтирани на бомби от типа GBU-54, благодарение на които може да се управлява моментът на взривяването им, било във въздуха над целта, било след попадането в нея.

Защита

– 9 броя (вкл. 1 резервен) AN/ALQ-211 – система за ранно предупреждение за приближаващ противник и защита от средства за електронна борба

– 9 броя (вкл. 1 резервен) AN/ALE-47 – система за защита от радарите или инфрачервеното насочване на ракети, изстреляни срещу самолета, чрез разпръскване на ярко горящи ракети, подобни на сигналните, или метални конфети

– 4140 заряда за инфрачервена защита, монтирани в касети, които ги изстрелват на импулси

– по 8250 броя PGU-27A/B бойни и тренировъчни 20-мм снаряди

– 36 броя MK-124 сигнални и димни гранати

-9 броя APX-126 устройства за разпознаване „своя-чужд“ с криптирани и допълнително защитени комуникации

– 18 броя „радиостанции“ AN/ARC-238 UHF/VHF SATURN – в действителност „радио“ е условно име, тъй като това са средства за много по-сложна комуникация

– 16 броя учебни ракети AIM-120C AMRAAM

– единна система за планиране на мисии (JMPS) със съответния софтуер, обучение и поддържане

– 20 броя системи JHMCS II (към които може да има и уреди за нощно виждане) – това е устройство, което се монтира на визьора на шлема на пилота и той вижда едновременно всички показатели без да се налага да следи уредите

– 10 уреда за нощно виждане

– 2 устройства за дистанционна видео комуникация (ROVER) 6i плюс една наземна станция

– наземен тренировъчен симулатор (за полет и поддръжка)

– една станция за първокачествена проверка на авиониката

– подкрепа за програмата за международна сигурност в електронната борба (ECISAP)

– подкрепа за устройствата, в които се използват пиропатрони (CAD/PAD)

– подкрепа за препрограмирането и адаптирането на муниции – това е апарат, с който преди мисия се тества състоянието на въоръжението и се въвеждат необходими параметри

– комуникационно оборудване, програмно осигуряване и подпомагане

– подкрепа при изграждането и монтирането на обекти

– резервни части и смяна

– обучение на персонал и оборудване за него

– публикации и техническа документация

– контейнери

– подкрепа за мунициите и тестовото оборудване

– подкрепа при интегрирането на самолетите и мунициите и нужните за това тестове, проучвания и проверки

– подкрепа от американската администрация и от компанията с технически, инженерни и логистични услуги

– други елементи, свързани с логистиката и подкрепата на програмата.