Два дни след евроизборите започва разпределението на постовете в ЕС

Само два дни след европейските избори лидерите на ЕС ще се съберат извънредно в Брюксел, за да обсъдят разпределението на висшите постове в основните евроинституции за следващите пет години.

Председателят на Съвета Доналд Туск съобщи веднага след завършването на срещата на върха в Сибиу, че ново събиране ще има на 28 май в Брюксел.

“Намерението ми е да проведа избора по бърз, гладък и ефективен начин”, заяви Туск, добавяйки, че ако не се постигне единодушие, ще подложи кандидатурите на гласуване.

Целта му е имената на новите топ шефове да са ясни в края на юни, когато евролидерите ще се съберат отново за редовната си среща в Брюксел, за да вземат формално решение.

Става дума за постовете на следващи председатели на Европейската комисия, на Съвета на ЕС, на Европейската централна банка, на дипломатическата служба и на Европейския парламент.

Мандатите на шефа на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер, на дипломатическата служба Федерика Могерини и на ЕЦБ Марио Драги приключват в края на октомври, а на шефа на Съвета – Туск, на 30 ноември.

И най-отявлените евроскептици не искат разпадането на ЕС!

Туск подчерта, че за него е важно петте най-влиятелни поста да бъдат на хора, които идват от различни части на ЕС, граждани са на по-големи и по-малки държави и сред тях има както мъже, така и жени.

“Целта е проста: ние се нуждаем от ефективни институции и затова се нуждаем от бързи решения. Намерението ми е Европейският съвет да номинира новото ръководство на ЕС през юни. Призовавам всички да изпълнят своята отговорност, за да направят това възможно”, заяви Туск в румънския град Сибиу, където в четвъртък лидерите на 27-те държави от ЕС обсъждаха приоритетите за следващите пет години.

В подбора на кандидатите ще се включи и Великобритания, става ясно от решението на председателя на Съвета. ЕС й даде отсрочка от напускането до края на октомври.

Според Доналд Туск, който ще води преговорите с лидерите през следващите 2 седмици, за да подготви подкрепа за кандидатите, новите лидери на институциите трябва да са достатъчно смели да могат да защитават по-малките, по-слабите и новите държави в ЕС.

Евролидерите избират шефовете на Съвета и на ЕЦБ и предлагат за утвърждаване на парламента председателя на Еврокомисията, а шефът на дипломацията е еврокомисар, който трябва да се потвърди от парламента. Председателят на Европарламента се избира от евродепутатите, но назначенията се разглеждат едновременно, за да се осигури политически баланс при разпределението на постовете.

В момента основните претенденти за шеф на Комисията са германецът Манфред Вебер, който е водещ кандидат на ЕНП и холандецът Франс Тимерманс от ПЕС. Белгийският либерал Ги Верхофстат се надява да оглави Европарламента, а шефовете на Бундесбанк Йенс Видеман и на Банк дьо Франс Франсоа Вилерой дьо Гало са най-често споменавани за наследници на Марио Драги. Сред имената за президент на Съвета се изрежда дори Ангела Меркел, както и латвийската президентка Далия Грибускайте.

В търсенето на компромис между интересите и симпатиите на различните европейски страни в надпреварата могат да се намесят и други играчи. Сред тях и главният преговарящ на ЕС за Brexit Мишел Барние, който не би отхвърлил да наследи Юнкер в Комисията. Част от страните членки, включително Франция и Люксембург, не са съгласни със системата с предварително селектирани кандидати и настояват лидерите да имат пълна свобода да излъчат предложения.

Евролидерите изслушаха и кипърския президент Никос Анастасиадес, който е настоял ЕС да вземе страна срещу незаконните сондажи на Турция за газ в кипърски териториални води. Той е бил подкрепен в апела си от гръцкия премиер Алексис Ципрас, който заяви, че ЕС трябва да излезе с обща позиция заради нарушаването на международното право.

Германският канцлер Ангела Меркел коментира след срещата, че налагане на санкции на Турция не е обсъждано, но че въпросът не е затворен. Засега ЕС декларира подкрепа на Никозия и призова Анкара да съблюдава териториалния суверенитет на еврочленките.