Писателят Джани Родари е определян като най-големия италиански автор на детска литература. Сред знаменитите му книги ще споменем любимите на мнозина „Приключенията на Лукчо“, „Джелосомино в страната на лъжците“, „Животни без зоопарк“…Днес се навършват 99 години от рождението му.
Джани Родари е роден на 23 октомври 1920 г. в един малък италиански град /Оменя/, в Северна Италия, в семейството на беден хлебар, който умира рано. Джани и двамата му братя – Чезаре и Марио са изпратени при родителите на майка си – в село Варесото. Джани расте слабичък и болнав. Повече наблюдава игрите на другите деца, отколкото да се включва в тях.
Харесва да слуша музика, започва уроци по цигулка. Завършва семинарията и получава диплома за учител.
Мести се постоянно из селата в областта, в която израства и преподава на селските деца – в средата, в която е израстнал.
Като юноша, в свободното си време, вместо приключенски романи, чете произведенията на Ницше и Шопенхауер, интересува се от личности като Ленин и Троцки.
Литературата все повече го вълнува и се записва на лекции по литература в Милано. За кратко, защото започва Втората световна война. Заради лошото си здраве е освободен от военна служба, но не и братята му. Чезаре има тежка съдба – попада в концентрационен лагер.
През 1951 г. издава първата си книга – стихосбирката „Книжка със смешни стихотворения“. Втората е „Приключенията на Чиполино“. През 1957 г. вече е семеен, с дете. Като глава на семейство, решава да придобие диплома за професионален журналист, въпреки че вече е на 37.
Работи почти денонощно в света на фантазиите от неизживяното си детство и се посвещава изцяло на литературата за деца. След тежко боледуване, умира на 14 април 1980 г. в Рим.
Най-популярната му книга остава „Приключенията на Лукчо“, но не по-малко любими са „Джесолмино в страната на лъжците“, Продавач на надежда“, „Граматика на фантазията“, Приказки по телефона“ и мн. други.
twig.bg подбра няколко любими цитата на Джани Родари.
1. „Изключването на телевизора с цел четене на книга кара децата да намразват четенето.“
2. „Реалността може да бъде пусната през главния вход, но пък може да влезе и през прозореца, което е много по-забавно.“
3. „В страната на лъжите истината е болест.“
4. „Грешките са необходими, полезни като хляба и често красиви. Пример – кулата в Пиза.“
5. „Ако трябва да научим децата да мислят, трябва първо да ги научим да измислят.“
6. „Да спиш – това само губи време: защото, когато аз спя, не мога да съм там!“
7. „Никога не си позволявайте да се плашите от думата „край“.“
8. „Сълзата на детето тежи по-малко от капризен вятър, но сълзата на гладното дете тежи повече от цялата Земя.“
9. „Вярвам, че приказките, стари и нови, образоват ума. Приказката е мястото на хипотезите. Тя може да ни даде ключовете, за влезем в реалността по нови пътища и помага на детето да научи за света.“
10. „Думата „истина“ е една от онези думи, които носят в себе си мълния.“
11. „По принцип, наистина ли има такава необходимост от огледала? За да узнаем, дали сме красиви и симпатични, достатъчно е да затворим очи и да питаме своите сърце и ум.“
12. „Умът не знае граници.“
13. „Ето историята за един човечец, попаднал в града кой знае откъде. Трябвало да вземе, за да стигне до катедралата, най-напред трамвай номер три, а после номер едно. Въобразява си, че ще икономиса един билет, като вземе трамвай номер четири. Тази история би могла да помогне на децата да различават правилното събиране от невъзможното.“
14. „Когато си в голяма неволя, не забелязваш малките неприятности.“
twig.bg
