Честит Ден на народните будители!

На 1 ноември България чества Деня на народните будители. На този празник се отдава почит на просветителите, книжовниците и революционерите, изградили и съхранили духовните ценности и националното самосъзнание на българите. 100 години откакто Денят на народните будители е обявен за общонационален празник.

Идеята да се чества специален ден, в който да се почитат дейците на църковно-просветната борба на българския народ, възниква още в навечерието на Балканските войни и зад нея застават редица именити учени, писатели и интелектуалци.

Денят е посветен на делото на книжовниците, просветителите и борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията и нейния морал – Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги С. Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за българско самосъзнание.

Славата на пръв будител на нацията заслужено носи Паисий Хилендарски. Народът ни го знае и почита като Отец Паисий. В далечните времена преди повече от два века и половина, през 1762 г., Паисий Хилендарски написва своята „История Славянобългарска”. Негов пръв следовник е епископ Софроний Врачански. В трудни за българите времена, той пише книги за просвета и работи за политическо освобождение

Приемането на празника също не е случайно, защото през 1922 г. България е на ръба на бездна. Загубата в Първата световна война оставя страната унизена, смачкана и лишена от път напред. Националната идея за обединение е мъртва.

Колкото и ляво ориентирани и анархистки настроени да са БЗНС, Стамболийски ясно осъзнава, че народът има нужда от възкресяване на националните символи. Няма как да осъществиш земеделска революция, ако духът на земеделците е прекършен.

Корекцията с приемането на Грегорианския календар през 1916 г. изменя първоначалния замисъл за 19 октомври и за дата на празника е определен 1 ноември.

През следващите 33 години Денят на Народните будители се чества в цялата страна и е повод за повдигане духа на българите, възстановяване на националното самочувствие и издигане на образованието като най-висша обществена ценност.

През съдбовната 1945 г. БКП решава, че този празник е контрапродуктивен за революцията на пролетарите. И как иначе – това е ден, в който се почита паметта на толкова много свещеници и чорбаджии, че ако остане действащ празник, цялата историческа митология, съградена от БКП, ще рухне.

С този акт комунистическата власт се опитва да омаловажи значимостта на будителите и техния принос за развитието на културата и историята на България. Въпреки това традицията остава запазена в паметта на българския народ. В много селища на България този ден се отбелязва неофициално: например в района на град Пирдоп на този ден учениците от началните училища изработват фенерчета с изписани букви от българската азбука, осветени отвътре, и дефилират пред обществото, облечени тържествено, в много случаи с народни носии.

След дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от XXXVI Народно събрание на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника. Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната.

vlastta.bg