Connect with us

Култура

Артур Шопенхауер-философът на щастието…и песимизма

Публикувана

на

Роден на 22 февруари 1788 г. в днешен Гданск, Полша. Син на богат търговец, Шопенхауер получава съответстващо на общественото си положение образование в Хамбург, където живее до пролетта на 1807 г. Внезапната смърт на баща му решително променя насоката на живота на неговото семейство. Докато майка му и по-малката му сестра се преместват във Ваймар, той остава в Хамбург, изучавайки изкуствата и естествените науки.

 

По-късно в Гота и Ваймар се подготвя за кандидатстване в университет. Започва да учи медицина и естествени науки в Гьотинген, но през втората година от следването си се насочва към хуманитарните науки, начевайки да изучава Платон и Имануел Кант. От 1811 до 1813 учи в университета в Берлин, а в Рудолщадт завършва дисертацията си и става доктор по философия в Йена. През май 1814 г. напуска Ваймар, където се е радвал на компанията и задълбочените разговори с Гьоте и ориенталиста Фридрих Майер, който го запознава с ученията на древните индуси.

 

Изучаването на Ведите и Упанишадите, заедно с философията на Платон и Кант, става основа на неговата собствена философска система. Той се премества да живее в Дрезден, където създава фундаменталния труд „Светът като воля и представа“, фокусирал задълбочените му занимания и размисли върху източната и западната философия. През май 1825 г. той прави опит да пробие в Берлин и неуспял поради огромното влияние на Хегел, се оттегля във Франкфурт на Майн, където остава до края на живота си – 21 септември 1860 година. Там създава двутомника „Парерга и Паралипомена“, плод на дългогодишни занимания и рефлексии върху историята на философията, парапсихологията, нещата от живота и практическата житейска мъдрост.

Често наричан „философ на песимизма“, той остава в историята на философията като човека, опълчил се срещу философската система на гиганта Хегел и нарекъл го „шарлатан“. Въпреки безплодността на диспута му с Хегел, Шопенхауер остава остава един от най-големите и влиятелни немски философи. Но той е и един от големите мъдреци на всички времена, което доказват книги като „Афоризми на житейската мъдрост“ и „Изкуството да бъдем щастливи“. Виталността и житейската актуалност на идеите в тях парадоксално опровергават, както сам той казва, песимистичния тон на неговия основен философски труд „Светът като воля и представа“.

Шопенхауер всъщност не представя нова философия в него – неговата огромна заслуга към европейската мисловност е, че успява да преведе на философски език съществуващата от хилядолетия основна идея на Изтока – светът е творение на ума на Аз-а – и да обоснове Волята като главен атрибут в човешкото съществуване. В годините на Хегел и тържеството на разума неговите размисли върху обръщането към духовното и творческото, интуитивното и ирационалното, остават почти незабелязани, но влиянието му върху Ницше е несъмнено и чрез него се простира до класиците на витализма, философията на живота, екзистенциализма, антропологията и психоанализата на Фройд.

В днешния свят, обърнат към високата духовност и изкуството да се живее пълноценно, полезно и творчески, идеите на Шопенхауер звучат по-актуално отвсяко.

vlastta.bg

Facebook Comments Box
Реклама
Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Advertisement

Facebook

Календар

ноември 2022
ПВСЧПСН
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930 
Advertisement