Connect with us

Любопитно

Археологически мистерии. Неразгаданите находки

Публикувана

на

Развитието на човешкия род все още не е напълно ясно. Археологически открития обаче заплитат картината още повече. Развитието на човешкия род все още не е напълно ясно. Археологически открия обаче заплитат картината още повече. На вашето внимание предлагаме само 5.

За тях малко се знае и като че ли малко се говори.

 

1. Дяволската библия Юли 1648г., последните сблъсъци на Тридесетгодишната война (един от най-пагубните конфликти в европейската история). Шведската армия разграбва Прага. Сред съкровищата, които взимат е и една книга – Кодекс Гигас или Дяволската библия. Това е най-голямата средновековна книга в света. – Дяволската библия е висока 91 см., широка е почти 51 см. и е дебела 22 см. – Книгата съдържа 310 страници, изработени от пергамент от 160 магарета. Оригиналът съдържал 320 страници, но в някакъв момент последните 10 били премахнати. – Дяволската библия тежи 75 кг. – Идеята на книгата била да съдържа исторически данни. Ето защо тя съдържа Християнската Библия, информация за Юдейската война и „Юдейските древности” на Йосиф Флавий, енциклопедия от св. Исидор от Севиля, „Чешка хроника”. Освен това, има кратки текстове – медицински практики, екзорсизъм и др. – Кой точно е създателят не се знае. Учените смятат, че Дяволската библия е дело на един човек, най-вероятно монах, живял в Бохемия (днешна Чехия), по време на първата половина от XIII век. – Въз основа на съдържанието, можем да направим заключението, че написването й е отнело цели 30 години. Явно анонимният автор е посветил по-голямата част от своя живот на писането. – През 1594г., Дяволската библия е върната в Прага. Крал Рудолф II поискал Дяволската библия назаем. Казал на монасите от манастира Брумов, че ще я върне. Както и сами се досещате, това не се е случило. – Името си Дяволската библия получава заради портрета в цял ръст на Сатаната. През Средновековието подобни изображения били често срещани. Конкретният обаче е уникален. Картината е много голяма – 48 см., а Дяволът е клекнал и гледа напред. Единственото нещо, с което е облечен е хермелинова препаска – символ на кралските особи. Учените твърдят, че той носи хермелин, за да покаже, че е Кралят на мрака. – Има няколко мита около създаването на Дяволската библия и както сами се досещате всички включват Сатаната. Един от най-известните е един писар продал душата си, за да може да завърши книгата за една нощ.

 

2. Картата на Пири Реис Едва ли някои предполага, че карта на света може да предизвика толкова голям интерес. Османският адмирал и картограф Хаджи Мухидин Пири ибн Хаджи Мехмед (Пири Реис) обаче успява да създаде прецедент. Картата на света е създадена през 1513г. и с голяма точност показва западното крайбрежие на Европа и Северна Африка, както и бреговете на Бразилия. Изобразени са различни острови – Азорските, Канарските, митичният Антилия и Япония. Предполага се, че за нейна основа са използвани документи, създадени поне през IV век преди Новата ера. Защо тази карта представлява интерес? До 1820г. Антарктида не е била позната на масовия човек. Забележителното е, че континентът присъства в картата на Пири Реис. Още нещо впечатляващо е, че на документа присъства областта Земя Кралица Мод – област с огромна площ (2,5 млн. кв. км.), непокрита с ледове. Според учените ледовете на Антарктида са се образували преди милиони години и оттогава не са губили плътност. Практически, създаването на картата пред Антарктида да е съществувала е невъзможно, по простата причина, че човешкият род не е съществувал. На картата присъстват и планински антарктически хребети, открити от учените чак преди 60 години (1952г.). Достоверността на картата, направена от кожа на газела, създава много конспирации за начина, по който е направена. Пири Рейс пише, че картата е базирана на източници, някои от които били начертани от негови съвременници, а други се отнасят към по древни времена – около IV век пр. Хр. Единият от тези източници принадлежал на Александър Македонски. Картографи от САЩ смятат, че картата изглежда така, както би се виждала от космоса. Самата мисъл, че картата може да е била направена от въздуха, изглежда неправдоподобна, особено за 1513г. И така лека полека стигаме до логическия въпрос – дали Пири Реис не е имал помощ от други високоразвити цивилизации? Тайната остава неразкрита и до днес.

 

3. Mеханизмът от Антикитера Една археологическа находка на 2000 години, намерен от водолази в на дъното край едноименния гръцки остров през 1901г., променя изцяло представата ни за света. Астрономическият инструмент проследява движението на небесните тела в слънчевата система и тяхното присъствие в зодиакалните съзвездия. Наскоро учени успяха да дешифрират надписи по страните на оцелелите фрагменти. Оказва се, че това са подробни инструкции за използване на инструмента. Механизмът е изчислявал позициите на Слънцето, Луната и планетите, както и предстоящите слънчеви и лунни затъмнения. Находката на 2100 години и се счита за най-старото известно аналогово компютърно устройство. Фрагменти на механизма са извадени от морето през 1901 г. , потънали при корабокрушение през първи век пр.н.е. В началото не са привлекли внимание на фона на другите находки, включващи бронзови и мраморни статуи, луксозни изделия от стъкло и керамика. Но покритите със слой от седименти, фрагменти от бронзов механизъм, състоящ се от корпус, ръкохватка и десетки зъбни колела скоро привлича вниманието на учените. Изследването продължи от различни екипи през следващите десетилетия. Как работи устройсвото? С въртенето на ръчка се задвижва система от метални зъбчати колела, които задават положенията на различни указатели върху предната страна на устройството. Конструкцията в много отношения е сходна с часовник, но съвременните описания я представят и като „аналогов компютър“. Смята се, че е направен между 200 и 70 година преди нашата ера и не е имал аналог следващите хиляда години. Знае се със сигурност, че Mеханизмът от Антикитера е използван от древните гърци. Цицерон споменава механизми, които моделирали движението на планетите по небесната сфера, дело на Архимед и донесени в Рим след обсадата нa Сиракуза.

 

4. Езикът Ронгоронго През XIX век, на световноизвестния Великденски остров, са открити древни артефакти, върху които има гравирани символи. Самият остров е известен със гигантските монолитни статуи, наречени моаи, направени от пресована вулканична пепел. Откритията приличат на глифи – всяко конкретно изображение от дадена писмена система. Значенията им обаче така и не са дешифрирани до днес. Някои учени смятат, че ако успеят да разгадаят написаното, ще стане ясен отговорът на въпроса: какво е причинило изчезването на древната цивилизация, живяла на острова. Писмеността Ронгоронго била открита от летописен на Римокатолическата църква. Той е изпратен като мисионер на Великденския остров през 1864г. В разказа си той пише, че е намерил 26 дървени табели, съдържащи необичайни надписи. „Приличаха на йероглифи. Представляваха изображения на животни, които местните са рисували с камъни. Всяка фигура има свое име. Хората тук не им обръщат особено внимание, което ме кара да си мисля, че са често срещани и никой не се замисля за значението им.” Името Ронгоронго идва от езика Рапа Нуй – местният език на Великденския остров и означава „рецитирам, да декламирам, да пея“. Неправилните форми на дървените табели може би се дължи на горене, изсъхване или някаква повреда. Знаците на езика представляват човешки фигури, животни, растения и геометрични форми. Забележително е, че всеки символ, съдържащ глава, е позициониран по специален начин – главата е вдигната нагоре, лицето или гледа напред, или надясно. Всеки символ е приблизително 1 сантиметър висок. Ориентацията на текста се чете от ляво на дясно, отдолу нагоре. Не се знае от коя година датира езикът, но се смята, че не е по-късно от XIII век. Това обаче е спекулативно твърдение. Смята се, че дървените табели са изработени от палми. Те обаче са изчезнали от Великденския остров около 1650г. Освен това, дешифрирането на езика е почти невъзможно. Някои учени смятат, че Ронгоронго не е писменост, а просто набор от символи, използвани за да предават информация, без да имат съдържание. Макар и да остава мистерия какво е предназначението на Ронгоронго, намирането на табелите е важен ключ към разгадаването на цивилизацията, живяла на Великденския остров. Сложните изображения показват, че древната цивилизация на острова има послание, което да предаде.

 

5. Каменните топки в Коста Рика Една от най-големите археологически мистерии се намира в Коста Рика. От 1930г. са открити стотици каменни топки – от няколко сантиметра до над 2 метра в диаметър. Някои от тях тежат повече от 16 тона. Общото между тях е, че са направени от човека, идеални са като пропорция и гладкост. От десетилетия те са обект на изследване, но до този момент нищо. Те се озадачават и от факта, че повечето от топките са преместени от оригиналните им места в джунглата, където са открити. Затова вече е невъзможно да се установи за какъв период са били създадени. Кой е направил тези топки и каква е била целта им? И на двата въпроса учените не могат да дадат категоричен отговор. Съществуват най-различни митове. Според един кълбата идвали от изгубения континент Атлантида, а според друг са дело на самата майка природа. Първите сведения за тези топки се появяват в края на 19. век, но са описани научно едва през 30-те години на миналия век, така че се смятат за сравнително ново откритие. Най-интересната и, естествено, най-оспорвана теория е, че каменните сфери са били поставени на специални места от индианците в епохата много преди идването на Христофор Колумб и са служели като трафопостове на боговете. Както и на всички други древни монолити, тяхната функция била да улавят и настройват течащата световна енергия. Предполага се, че те били нещо като камертони на земята, които вибрирали и предавали различните честоти, които пък след това били улавяни от извънземните. Т.е. каменните топки били своеобразни антени като част от приемник за комуникации на извънземните. Според много други изследователи камъните са имали астрономически функции в праисторическа Америка и това е една от най-разпространените тези. Много от тях са открити на групи до 20 броя, често разположени в геометрични фигури като триъгълници, четириъгълници или пък прави линии. В много случаи тези фигури сочели към магнитния север на Земята. Според някои те даже били навигационни маркери за кацащи космически кораби. Друга много разпространена и все по-приемана теза е, че тези различни по големина каменни кълба са били използвани като символ за ранга на даден вожд на племе или на цяло село.

vlastta.bg

Facebook Comments
Реклама
Коментирай

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Advertisement

Facebook

Календар

март 2019
ПВСЧПСН
« февр.  
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031