На днешната дата, през 1943 г. започва съюзническият десант в Сицилия. Първата вълна на настъплението включва 160 000 войници, 600 танка и ок. 14 000 други превозни средства и 1800 оръдия. В зенита на операцията, ок. 450 000 войници на Съюзниците са концентрирани на острова.
Срещу тях, Италия разполага с ок. 200 000 войници, подкрепяни от ок. 50 000германски бойци. Силите на Оста разполагат с много по-ограничена по обем техника, особено с оглед концентрацията на съюзническия флот в допълнение към наземните сили.
Съюзниците се намират под общото командване на Дуайт Айзенхауър, като начело на британските сухопътни сили стои Монтгомъри, а на американските – Патън. Силите на Оста се намират под командването на ген. Алфредо Гуцони.
Боевете продължават до 17-ти август, когато германно-италианските части окончателно евакуират острова.
Операцията струва на Съюзниците ок. 23 000 убити, ранени и изчезнали. Силите на Оста дават ок. 9000 убити, 45 000 ранени и над 120 000 пленени (от тях ок. 10 000 германци).
Въпреки значителните загуби, германско-италианските сили успяват да се изтеглят от острова в добър ред, без да допуснат пълно обкръжение или прекъсване на пътищата за комуникация. Адекватно организираната ПВО и противокорабна отбрана в Месинския проток, позволява над 65 000 войници, предимно германски, да бъдат изтеглени от Сицилия и предислоцирани за защита на Южна Италия.
Завладяването на Сицилия дава възможност на Съюзниците да превърнат острова в отправна точка за активна ВВС кампания срещу Германия, Италия и техните съюзници, сред които и България.
