На този ден през 1956 г. избухва антикомунистическата и антисъветска революция в Унгария. Започва като студентски протест с искане за конституционни промени с цел демократизиране на страната. В този период Унгария, както и България са окупирани от Съветския съюз държави. Наложени са им марионетни на Москва режими доминирани от съответните комунистически партии. Студентите искат първоначално само едно: написаната от тях декларация да бъде прочетена в националното радио. Отказват им и функционери на органите за сигурност откриват стрелба срещу тях. При новината за това престъпление на режима над 200 000 унгарци излизат по улиците на столицата Будапеща. Бунтът се разпространява светкавично и в цяла Унгария. Хората започват да се саморазправят с комунистите и ченгетата. Има арестувани комунисти и сътрудници на Държавна сигурност. Някои от тях са екзекутирани. Над 20 комунисти са обесени по дърветата. Просъветското правителство на страната си подава оставката. Властта се поема от Временно правителство, което излиза с решение за разпускане на Държавна сигурност и за излизане на страната от комунистическия Варшавски договор. Начело на държавата застава Имре Над. В Москва първоначално са ошашавени, но не след дълго вземат също решение: на 4 ноември в Унгария нахлуват половин милионна съветска армия въоръжена с 5 000 танка. Започва трагедията.
Танкове газят хора, снаряди летят срещу унгарските градове. Имре Над е обесен от окупаторите, заедно с Пал Малетер – министър на отбраната и началника на правителствения кабинет Йожеф Силади. Екзекутирани са 350 души, а 13 000 са хвърлени в затвора. Някои са изпратени и в съветски затвори и концлагери. Просъветските мизерници крият мястото на гроба на Имре Над до 1989 г.
Каква е поуката от унгарската революция от 1956 г. Поуката е, че за народите, които са били окупирани от съветската армия свободата може да дойде само след съпротива спрямо Москва и нейните местни марионетки. Не може да има проруска демокрация. Русия, като държава официален наследник на пропадналия Съветски съюз, е в дълг към българския народ. Тя трябва да ни се извини за осъщественото от нея престъпление: окупацията на държавата ни и налагането на комунистическия режим. Едва тогава отношенията ни с тази хибридна държава – мелез между руско имперско и съветско минало, могат да станат равнопоставени. „Братски“ отношения с Кремъл не можем да имаме, защото руснаците разбират „братството“ като слугинаж пред тях.
А преди унгарската революция е отечествената война, която българските горяни водят срещу комунистическия режим – първата антикомунистическа съпротива в следвоенна Европа.
Един млад поет, студент, в съдбовните дни за унгарския народ написва стихотворението „Зов за свобода“. Това е поетът Йордан Русков (1926-2010). Подписва го с псевдоним. Две години агентите на ДС търсят да открият кой е автора. Арестуват го на 20 януари 1959 г., Осъден е на 7 години затвор.
„Зов за свобода“ започва със следните стихове:
„Унгарио! Народе скъп на Кошут и Петьофи!
Сърцето ти, сърцето ти пламти и в моите строфи.
Пои унгарската земя кръвта на твоите чеда –
от тая кръв назрява плод чудесен – свобода.“
Следва и обръщение към нас, българите:
„О, българино с честна кръв, с мъжествени гърди!
Макар и не в борбата пръв – последен не бъди!“
И завършва с прозрението:
„Ще се разчупи бронята съветска в нашта гръд!“
Днес, 64 години след Унгарската революция, е време ние, българите, отново да бъдем запитани: разчупихме ли бронята съветска в нашта гръд. Или правим „протести“, за да върнем червените броненосци на власт. Защото това нещастие може да ни се стовари отново. Трябва да го спрем. И то сега.
Протестъри, осъзнайте се, не връщайте БСП на власт!
