Connect with us

България

26 години по-късно пак на кръстопът: Жан Виденовата зима и нахлуването в НС

Публикувана

на

“Нито имам съзнанието на спасител, нито греха на предател. Аз взех най-доброто за страната решение с разчет, че недоброжелателните и идейно ослепени политически сили може да ме упрекнат за това.” Така Николай Добрев коментира връщането на мандата за съставяне на правителство на БСП на 4 февруари 1997 г.
Има един феномен, с който Николай Добрев ще остане в историята, ако не на държавата, то поне на собствената си партия. Този феномен може да бъде условно наречен “дилемата на Добрев” и най-ясно изразява философията на политическото му битие в годините след 10 ноември 1989 г.
Независимо дали стоеше в мрачния си кабинет на оргсекретар на “Позитано”20, в стаята на парламентарната група на левицата в Народното събрание или на министерския стол (думата кресло за Добрев би звучала нелепо), той непрекъснато по своему беше раздвоен между идеята за “държавата” и идеята за “партията”.

26 години по-късно събитията коментира във Фейсбук синът на Николай Добрев – Кирил.

Кирил Добрев: Мечтата на шепата посредствени началници в БСП е някой да ги хареса и покани във властта

„Преди 26 години на 4 февруари баща ми Николай Добрев, номиниран за министър-председател и председателят на партията Георги Първанов спасяват България от кървав граждански конфликт, като връщат мандата за съставяне на правителство. Тогава левицата е имала 125 народни представители, но народното недоволство, спасяването на гражданския мир и интересите на България са били далеч по-важни от жаждата за власт за тогавашните лидери на нашата партия. Само няколко години по късно БСП печели президентски и парламентарни избори благодарение и на тази постъпка, защото тогава БСП избра съгласието и разума”. Това написа във Фейсбук профила си Кирил Добрев.

Той подчертава, че днес партията няма  дори 25 народни представители, а  мандатите се връщат като празни бутилки в магазина.

„Единствената мечта на шепата посредствени началници, останали на Позитано, е някой да ги хареса и покани във властта. Докато те чакат, партията ни се топи като пролетен сняг.

И през 1997-ма, и сега съдбата на БСП е била в ръцете на истинските социалисти.

Можем да я спасим”, допълва Добрев.

Черната овца на партията на 4 февруари

Иронията на политическото битие превърна Добрев в жертва на собствената си партия. Именно оттам идваха голяма част от атаките и подливането на вода, докато беше вътрешен министър, а и преди това. Партийната аристокрация и особено т. нар. червени мобифони изпадаха в ужас, че като вземат пари от името на партията (без естествено някой на “Позитано”20 да знае), Добрев може да научи.
Всички тези “репресирани от Добрев” социалисти почувстваха своя звезден час в деня, в който той върна мандата за съставяне на правителство. В момента, в който влезе в сградата на “Позитано”20, тогавашният МВР-шеф трябваше да чуе от свои определението “предател”. Имаше дори гласове за изключването на Николай Добрев от партията или поне за даването му на партийната контролна комисия.
Обвиненията бяха поделени в две категории:
– първо, че с критиките срещу кабинета на Виденов и разкритията за корупция сред червени министри всъщност е работил за компрометирането на партията,
– второ, че връщайки мандата, сам е свалил БСП от власт.
Това бяха твърдения на хора, които само преди месец го молеха да им ходатайства пред прокуратура, следствие или пред някоя кредитна институция.

Човекът на…

Дълго време аналитиците на “Позитано”20 се опитваха да вкарат Добрев в един или друг “приятелски кръг”. От една страна, защото това беше особено модерно. А от друга, защото се смяташе, че подобна идентификация ще го направи уязвим. Съществуваха конспиративни теории за връзките му с Луканов, за това, че протежира Пирински. Дори през последната година “доброжелатели” щателно разчепкваха позицията му в генералското движение.
Единственото, което му спестиха, беше да го обявят за нечий шпионин, въпреки че на “Позитано”20 се беше прокраднал въпросът “защо някои западни дипломати в София се изказвали одобрително за кандидатурата на Добрев за министър-председател”.
Тези неща обаче дори не си струва да се коментират.

Сигурно е, че Добрев няма да стане нито мъченик, нито герой – не би му отивало. Въпреки това, нехарактерно за политическата ни действителност, той ще остане като човекът, взел едно от най-тежките решения за себе си и партията си с идеята в държавата да стане по-добре. Въпреки това (или точно за това) най-вероятно на “Позитано”20 и на “Раковски”134 ще побързат да го забравят. Всъщност някои се опитаха да го направят още докато беше жив.

vlastta.bg

 

Facebook Comments Box
Продължете четенето
Реклама
Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Advertisement

Facebook

Календар

февруари 2024
ПВСЧПСН
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
26272829 
Advertisement

Популярни