България
163 години от началото на българското Възраждане
Публикувана
преди 6 годинина
От
Ива Оприкова
На 18 февруари 1856г османското правителство обнародва втория акт на Танзимата- ХАТИХУМАЮНА. За мнозина днес този документ не е познат, той обаче е една от предпоставките за подема на ЦЪРКОВНАТА И КУЛТУРНА АВТОНОМИЯ НА БЪЛГАРИТЕ……….
Султанският указ е приет под натиска на Великите сили- Англия, Франция и Австро-Унгария и поставя началото на нов етап в българското Възраждане.
Документът е приет седмици преди Парижкия конгрес, свикан след Кримската война 1853-1856 г. С него Англия, Франция и Австро-Унгария искат да вържат ръцете на Русия, която се очаквало да постави въпроса за угнетените християнски народи, намиращи се под османско владичество и да впише въпроса в мирния договор в специален параграф.
Руските геополитически цели преди век и половина са обличани в лозунги за освобождаване на славянските народи, потиснати от Османската империя на Балканите. Западните Велики сили обаче се страхуват от руското надмощие над Проливите и предпочитат да поддържат вече разлагащата се Османска империя……..
Хатихумаюнът потвърждава дадените по-рано с Гюлханския хатишериф от 1839 г. права на султанските поданици и очертава параметрите на по-нататъшните реформи в империята. Още с прокламирането на Хатишерифа, Цариград обявява настъпването на епохата на танзимата, т.е. време на реформите………
Въпросните реформи предвиждат пълна свобода на религията и вероизповеданията, равенство на мюсюлмани и немюсюлмани пред законите, право на собственост и имущества, достъп на немюсюлманите до обществени служби, училища, армия и пр., равно облагане с данъци без разлика на вероизповедание и религия, въвеждане на ред във финансите и държавния бюджет, реорганизация на администрацията, право на представителство на населението в управленските структури на страната, отваряне на банки, строителни работи и т. н.
На практика както Гюлханския хатишериф, така и Хатихумаюнът не се зачитат, но посочените в документите права, дават основание на българите да поставят пред султанското правителство въпроса за църковната и гражданска автономия. Тези два документа не дават реално обявените права на българското население, но предизвикват раздвижване в средите на тогавашната интелигенция……..
ХАТИХУМАЮНЪТ поставя началото на нов етап във ВЪЗРАЖДАНЕТО НА БЪЛГАРИТЕ…….
След обнародването на документа цариградските българи изпращат петиция до султана с искане за самостоятелно представителство.
Най- значимото последствие обаче касае църковното движение. Започва сериозната борба за замяна на гръцките владици в българските храмове. Движението приема своята нова програма, чиято основна цел е независима Българска църква.
Съборът на Цариградската патриаршия от 1858-1860 г. отказва на българските искания, но това дава допълнителни сили за разгръщането на борбата за отделяне от Цариградската патриаршия (което на практика означава и културна автономия).
Църковното движение след Кримската война постига своята цел. На 28 декември 1870 г. е издаден ферманът за учредяване на БЪЛГАРСКАТА ЕКЗАРХИЯ.

Може да ви хареса!

Касим Дал: Предателят на каузата ДПС е един и се казва Ахмед Доган. А Пеевски много бързо ще изгори…(Видео)

Светът се прощава с папа Франциск (на живо)

Председател на НС се превърна в ходеща реклама на хазартен оператор

„Спаси София“ се цепи от ПП-ДБ в столицата (Видео)

Близо 2000 лв. бруто трябва да получава, за да може да се издържа човек в България
Календар
П | В | С | Ч | П | С | Н |
---|---|---|---|---|---|---|
1 | ||||||
2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 |
9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 |
16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 |
23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 |
30 |