Месец септември през далечната 1901 година, САЩ. В Бъфало се провежда панамериканското изложение на модерни постижения, което се превръща в място за срещи на политици и едри капиталисти.
Президентът Уилям Маккинли също присъства на панаира. На 6 септември, в концертната зала наречена „Храм на музиката“, той устройва за първи път известния ритуал „президентско ръкуване“, и допуска всеки гражданин, който иска да го поздрави. В редицата желаещи застава и млад мъж с превързана дясна ръка. Когато стига до държавния глава, той подава лявата си ръка, а с дясната, в която под превръзките е скрил пистолет, стреля два пъти в него от упор. Първият куршум попада в металното копче на балтона на Маккинли и отскача, без да го рани. Вторият обаче попада в корема и засяда така, че дори по-късно не е намерен от лекарите. Президентът се свлича на земята, докато върху стрелеца се нахвърлят агенти на Тайните служби от охраната и го арестуват.
Рисунка, която възстановява събитията
Маккинли е откаран в болница, където е опериран. Първоначално той е в съзнание и цяла седмица има надежда, че ще оцелее. На 14 септември обаче умира заради усложнения, които причиняват тежък сепсис на кръвта. Има теория, че причина за това стават ниските стандарти на тогавашната медицина, но никой не знае дали той е можело да бъде спасен.
Така 25-ият президент на САЩ става третият убит, след Ейбрахам Линкълн (1865 г.) и Джеймс Гарфилд (1881 г.)
Кой е Уилям Маккинли?
В Кълъмбъс, Охайо, е издигната статуя на Маккинли
Уилям Маккинли е определян като един от най-добрите президенти в историята на САЩ, а неговата трагична смърт засилва още повече влиянието му в американската история. Той остава известен с териториалното и колониално развитие на САЩ – допринася за анексирането на Куба и Филипините, а по време на неговия мандат Хавай става американска собственост.
Уилям Маккинли е роден на 29 януари 1843 година в Найлс, щата Охайо. Той е седмото дете в семейството. Родителите му са шотландци, емигрирали в САЩ. Финансовите им възможности не са големи, но въпреки това успяват да осигурят добро образование на децата си. След като завършва гимназия, Маккинли се записва да учи в академията Алегейни. Заради добрия си успех, той е приет веднага, но още първата година е принуден да напусне академията. Причината е неочаквна – тежко заболяване, заради които трябва да се прибере у дома.
През 1861 г. обаче младият Маккинли, вече в добро здраве, постъпва на длъжността редник в армията и взима активно участие в Гражданската война на САЩ. Военната му кариера е толкова успешна, че той напуска със звание капитан.
След края на войната Маккинли се мести да живее в Олбани, щата Ню Йорк, където започва да учи право. През 1867 година той се връща в Охайо и основава собствена адвокатска кантора, като бързо си изгражда имидж на добър юрист.
Маккинли и съпругата му Айда
Той обаче не се задоволява да остане само адвокат – през 1869 година е назначен за прокурор. Това е първата стъпка към успешната му политическа кариера. Няколко години по-късно е избран за представител на Републиканската партия в Камарата на представителите на САЩ. След това няколко пъти е избиран за делегат на партията, а през 1891 година става губернатор на Охайо. Остава на този пост до 1896 година, когато се кандидатира на президентските избори.
Белият дом, когато негов обитател е 25-ият президент
На 13 януари същата година Уилям Маккинли става новият американски президент, побеждавайки представителя на Демократическата партия Уилям Брайан. След като оглавява страната, Маккинли започва битка срещу тръстовете и монополите. Той създава Индустриална комисия, която цели да ограничи влиянието на монополистите. Според него тръстовете сриват икономиката и причиняват финансова нестабилност в страната. Води битка и с банките.
Успоредно с това, той предприема агресивна външна политика. Негов е приносът за избухването на военния конфликт между САЩ и Кралство Испания, в резултат на който Филипините и Карибско море попадат под американски контрол. Той е и човекът, допринесъл за анексирането на Куба и установяването на американско влияние там. Смята се, че администрацията на Маккинли поставя началото на така наречения период на „нов империализъм“.
През 1900 година Маккинли е преизбран за президент на САЩ. Успява обаче да изкара само една година от мандата си, ставайки жертва на покушение. Умира на 58 години.
Погребението на президента
А постът му заема вицепрезидентът Теодор Рузвелт.
Предизборен плакат от 1900 г.
Анархистът Леон Чолгош
Убиецът на Уилям Маккинли е 28-годишният Леон Чолгош. Роден е през 1873 г. в Детройт в семейство на евреи, преселили се от Полша. Баща му – Паул Чолгош, имал малка ферма, в която Леон живее до 20-годишен. От малък много обича да чете книги. В началото предпочита предимно религиозна литература, но по-късно настъпва пълна промяна и той става убеден атеист. Интересува се и от леви радикални политически идеи и главно от анархизма. Започва да посещава събранията, на които говори известната руска анархистка и политическа активистка Ема Голдман, известна още като Червената Ема.
Повлиян от тези идеи, Чолгош е омерзен от авторитарността на държавата. Вярва, че американската конституция и закони не носят нищо полезно на обществото. Така, постепенно, в него се заражда идеята да убие президента на САЩ Уилям Маккинли, за когото вярва, че е един от главните виновници за ширещата се бедност, нищета, мизерия и безработица.
Това решение е фатално за него. Но може би той знае това. След бърз съдебен процес, Чолош е осъден на смърт.
На 29 октомври 1901 година той е екзекутиран на електрическия стол. Тялото му е поставено в плитък гроб до стената на затвора и изгорено със сярна киселина. Краят на един убиец…
