Connect with us

Водещи новини

100 години от рождението на Николай Хайтов: Крила имат само тия, дето сърце им иска да лети…

Публикувана

на

Спектакъл, посветен на 100-годишнината от рождението на академик Николай Хайтов, събира днес, 15 септември, от 18 часа, арт гилдията в Народния театър. Събитието, организирано от Фондация „Памет“ и наследниците на писателя, е кулминацията на поредицата за юбилея на класика.

Специалното участие е на двама от най-близките на Хайтов – Васил Михайлов и Васил Банов. Капитан Петко Войвода ще разкаже за срещите си с автора на „Диви разкази“. Банов старши пък ще пожъне овации с „Дърво без корен“. „Неговите текстове не те тормозят на ги научиш, те просто стават и твои. Той хареса как изпълнявам „Дърво без корен“ още в „Сълза и смях“, когато Иван Налбантов направи чудесна постановка по „Диви разкази“, за която извика няколко много сериозни момчета от ВИТИЗ като Асен Блатечки и Валери Йорданов. Когато ръководството на театъра – тогава беше театър, днес е читалище – ме накара да запитам Хайтов какъв хонорар ще иска за авторските права, той отговори: „Аз пари от театър не взимам“. Достоен, суров и красив човек с нежна душа. Пътувах с него в продължение на 3 години, докато обикаляхме България за 80-ия му юбилей. Той ме направи по-добър, по-националист, по-мъж“, сподели Банов по БНТ.

„След Иван Вазов народният писател на България е акад. Николай Хайтов“, така Любомир Левчев, нарича любимия писател. Няма негов текст, който да не е свързан със съхраняването на духовната и физическата цялост на Родината. Книгите на Хайтов са с цвят и мирис. В тях се усеща дъхът на нещо истинско и силно, страстно и горчиво. Те са изпълнени с духа на България, превръщайки нейната съдба в своя лична болка, в микрокосмос, където се оглеждат общонародни, общонационални, всебългарски проблеми. При Хайтов постоянно присъства мисълта за художественото слово като израз на историческата съдба и въплъщение на националната идентичност: кауза, на която той остана верен до края. На върха на ценностната система на Николай Хайтов бе Отечеството, а способността да пожертваш нещо от себе си за него беше висша добродетел.
Неслучайно в една от последните си книги „Който има ухо, да чуе“ Хайтов посочва, че е склонен да се съгласи със знаменитата мисъл на Марк Твен, че „цялата истина може да се каже само от оня свят“, но с едно изключение: „Истините, които засягат съдбата на цели народи, не бива да се отлагат за оня свят, Доц. д.н. Ивайло Христов 

Подбрахме няколко цитата от Николай Хайтов за началото на седмицата.

Аз на два пъти влизах във война: в първата – фронтално, а във втората – като дивизионен обоз, и да ти кажа, от войната не умрях, нито се уплаших, но мога да ти кажа, че от мир човек преспокойно може да си умре.
И ще ти кажа как: слагаш човека в апартамент, оставяш го без работа, храниш го с майонеза, говориш му от дъжд на вятър и той е свършен!
„Дърво без корен”

В такова време ти се ще да имаш две сърца — едно за чест, друго за мерак, — а то, опустялото — едно: разсечи го, разкъсай го — пак едно!
„Мъжки времена”

Раждането го не зная как е, ала жененето беше мъчно.
„Сватба”

В женското още от дете жената си я има. Дали е под миглите, или под ноктите, ала си я има, докато с мъжете не е същото. Един мъж, дето си няма брада, за да прежули една женска буза – не е никакъв мъж.
„Дервишово семе”

„Левски е еманация на българщината в най-висшата й форма“.

„Eдно е да ти се иска, друго е да можеш, а пък трето и четвърто — да го направиш.“ (из разказа „Мъжки времена“)

„Главата ми да отсекат, пак ще викам: ‘Да живее България!’“

„Преговорите за влизане в Европейския съюз да се водят не на колене, а равноправно и при зачитане на собствените национални интереси. За проявените рецидивисти следва да бъде установен специален наказателен режим, а «правата на човека» да не се превръщат в средство за масово тиранизиране на мирното население.“

„Национализмът е нормалното ми агрегатно състояние.“

,,Крила имат само тия,дето сърце им иска да лети

„Орлиците се ловят с живо месо, а не с мърша!“ (из разказа „Сватба“)

„Българинът има нещо общо с лисицата: точно когато я мислиш за умряла, тя хукне. Много пъти това ни е спасявало, дано и този път да ни спаси от нашите и чуждите гробари, които са се хванали вече за лопатите.Нацията ни сега е в безпътица, но не е безпътна.„ – в интервю от 1993г.

„Изтървем ли България, изтървали сме всичко.“

vlastta.bg

Facebook Comments Box
Реклама
Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Advertisement

Facebook

Календар

декември 2024
ПВСЧПСН
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031 
Advertisement

Популярни